В първата част на “Забавната наука”, посветена на водата, ви разказахме къде се съдържа безценната течност, какво крият океаните и моретата, а с помощта на Da Vinci Learning вероятно сте научили дали е възможно да се живее под вода. Днес продължаваме да изследваме накратко водата и нейните тайни в областта на химията, екологията, историята, архитектурата и географията.
От какво е съставена водата? Нямате идея? Не може да не сте чували за H2O! Зад тези букви и числа се крие тъкмо молекулата на водата. Тя е съставена от два атома водород и един атом кислород. Да, кислородът, без който не можем да дишаме, се съдържа и във водата, а тя изпълва цели 2/3 от човешкото тяло – точно толкова, колкото е и количеството ѝ на планетата Земя!
В последно време се появяват и интересни теории, свързани с паметта на водата. Много учени се опитват да докажат, че водата може да съхранява информация, а последователи на класическата физика отхвърлят тази възможност. Къде е истината? Приятелите ни от Da Vinci Learning се впускат в търсене на отговорите в предаването “Строго секретно: Водата”.
Докато чакаме учените да се произнесат дали водата помни или не, нека се върнем назад във времето и научим за водата в митовете и легендите… За да си обяснят света, хората в древността са приписвали различни явления като гръмотевиците или морските бури на различни богове. Древните гърци например смятали водните стихии за дело на бог Посейдон. Щом размахал своя тризъбец, той можел да предизвиква огромни вълни. Негов аналог в римската митология е бог Нептун, а в съвременната художествена литература ще откриете техните образи в поредицата за Пърси Джаксън. Морските чудовища също се срещат в порядъчно количество в древните митове и легенди, но ако не ви се четат подобни истории, потопете се в света на Майкъл Скот или на Рик Риърдън – и двамата са използвали митологични морски чудовища в своите книги.
Не само днес, но и в миналото, хората са кръстосвали моретата и океаните в търсене на нови земи. Викингите и пиратите са едни от най-любопитните представители на древността, вълнуващи представите на децата с кораби, несметни богатства и ожесточени битки. Интересно е обаче, че финикийците били най-добрите мореплаватели на древността и именно те са построили първите истински кораби, които в началото доста приличали на добре познатите ни вани за къпане. Постепенно финикийските плавателни съдове се променяли, но едно си останало неизменно: на носа на корабите била поставяна дървена фигура с формата на кон, задната част завършвала с рибешка опашка, а от двете страни на корпуса финикийците рисували очи, за да ги предпазват от беди. Както знаем, пиратите превземали противниковите кораби на абордаж. Но кой е изобретил абордажния мост? Римляните и никой друг! Мостът се наричал корвус (гарван), бил дълъг 11 метра и завършвал с метална кука, която се забивала в палубата на противниковия кораб. Тази интересна подробност срещнахме в енциклопедията “Корабите в миналото”, а ако обичате пиратско-водни и викингски истории, не пропускайте историите за тайния пират Сам Силвър, “Съкровището на викингите”, книгите за Хълцук на Кресида Коуел, “Пиратът на кралицата”, “Силвър”, “Островът на съкровищата”.
Ако се замислите, в доста от книгите сюжетът се развива около водните басейни… Защо? Почти две трети от големите градове в света са разположени до море. Причината е очевидна: още от древността хората се заселвали близо до водни източници, защото можели да се изхранват с улова на морски същества, да търгуват с непознати земи и да се радват на по-мек климат. Някои от най-известните съвременни градове, разположени на море, са например Сидни (Австралия) с най-известната сграда на опера в света, Сан Франциско (САЩ) с едно от най-големите естествени пристанища в света и с моста Голдън Гейт, отделящ Санфранциския залив от Тихия океан.
Безспорно обаче първенец в градовете, свързани с вода, е перлата на Адриатика – Венеция. Градът е построен в плитка лагуна и се състои от 118 островчета, свързани помежду си с 416 моста и разделени от 177 канала. Как са издигнати основите на сградите? Върху дървени подпори, направени от стволовете на дървото елша. Как се придвижват жителите на Венеция и милионите туристи, посещаващи града целогодишно? С гондоли или с градски транспорт – кораби с името вапорето. Малките потайни улички на водния град често се превръщат в сюжети на книги и ето някои от най-любимите ни заглавия с фон на действието Венеция: “39 ключа: Фалшивата нота”, “Детективите Агата и Лари: Мистерията на венецианския дож”, “Юлисес Мур: Островът на маските”. В последните години тревожните данни, че Венеция потъва, притесняват любителите на романтиката и на архитектурата. В предаването “Не е толкова сложно! Да спасим Венеция!” екип на Da Vinci Learning показва какви са възможните решения.
От информацията, която събрахме за водата дотук, едно е ясно – тя наистина е безценна. Притеснително е, че едва 3% от водата на планетата е сладководна, т.е. годна за пиене от хората и голяма част от нея се намира в ледниците на Северния и Южния полюс. Достатъчна ли е водата за всички хора? Трябва ли да я пазим? Тези въпроси вълнуват все повече възрастните, а и изобилието от детски книги по темата е сериозно. И с основание, защото все повече хора в света обитават райони, страдащи от недостиг на вода. В някои от тях един човек трябва на ден да живее с по-малко вода, отколкото хаби казанчето в тоалетната ви за едно пускане! Учените алармират, че до 2050 г. районите с оскъдни води ще се увеличат значително, а замърсяването на водните източници допълнително нарушава баланса и заплашва нашето съществуване.
Как хората замърсяват водата? В книжки като “Мистър Фини и светът надолу с главата”, “Малката Божана в подводния свят”, “Градът на скейтбордовете: Речното чудовище”, “Флупи и водата”, “Сребърните делфини” и дори в “Заливчето Порзгуен” ще откриете примери за немарливостта на човешките същества. Изхвърлени в моретата и реките найлонови торбички и бутилки, пестициди от фабриките, вредни препарати от бита – лесно е да се отървеш от ненужните боклуци, като ги повериш на реката, езерото или морето. Тревожните резултати показват как водните обитатели измират, намалява храната за човеците, а питейната вода е силно замърсена и не става за пиене. По забавен начин детските книжки повдигат темата за опазването на околната среда, възбуждат чувството за справедливост у децата и ги учат как да се грижат за света, в който живеят.
Може ли да настъпи промяна? Това зависи от всички нас!
—
Източници:
– Водата в човешкото тяло: “Моята първа енциклопедия за човешкото тяло”, изд. “ФЮТ”.
– Корабите: Енциклопедия “Корабите в миналото”, изд. “ФЮТ”.
– Градове край водата: “Панорамен атлас: Градовете по света”, изд. “ФЮТ”.
