Книгата на холандската принцеса Лаурентин, посветена на света и на странните неща, които се случват в него, е прекрасен начин да се замислим къде искаме да живеят децата ни след време и да ги научим да се вглеждат в заобикалящата ги среда. Главният герой Мистър Фини (странно човече, подобно на акула с ботушки) тръгва по света, за да установи, че не всичко в него е хубаво, но ако положим усилия, можем да оправим нещата. Заради екологичната си насоченост, днес включваме книжката в нашата “Зелена седмица”.
Всъщност и Лора, и Вал Стоева са разказвали за прекрасната книжка на истинската холандска принцеса Лаурентин. Не за друго – просто всички деца в екипа обожават странния и добродушен мистър Фини, неговия приятел Охлю, Розово пиперче и пътешествията на Фини с неговия Финмобил. За да не ви отегчаваме много с поредното ревю, предлагаме да прочетете предишните ни текстове, а ние ще ви съобщим някои по-любопитни подробности…
Мистър Фини е измислен от известния холандски илюстратор Сиб Постхюма и прилича на акула с крака. Това е доста голямо предимство, защото при проливен дъжд и наводнение, Фини може и да плува, и да ходи. Героят живее в своята къща с градина и е ужасно сръчен – може да построи всичко, което му хрумне. Той има само една мъка – не знае какво има отвъд градината му. За да разбере, се отправя на път със своя Финмобил, преследвайки знамето, забито на дъното на океана.
Охлю е приятел на Мистър Фини. Като всеки представител на своя вид, той е изключително бавен. Затова обича да пътешества наум. Охлю не обича да вали проливен дъжд – тогава, когато се скрие в къщата си, не може да чуе мислите си от всичкия шум. Малкият герой се гордее със своя най-добър приятел Фини и непрекъснато го хвали, защото е наистина чудесно да познаваш майстор по всичко, нали? Двамата обичат да седят в клоните на дървото в края на градината и да размишляват…
Розово пиперче е най-прекрасното същество, което Фини и Охлю са виждали. Тя е като момиченце, но си има изящни крилца, с които може да лети светкавично бързо. Розово пиперче обикаля целия свят и не се задържа никъде дълго. Притежава Супербибип (свръхмодерен телефон), с който прави снимки на местата, които е посетила. Според нея в дъгата липсва най-хубавият цвят, а светът е толкова интересен, че трябва да се обикаля постоянно. Разглеждайки снимките в телефона й, Фини иска да зададе своите безбройни въпроси, но… Розово пиперче изчезва ненадейно и Мистър Фини е принуден да реши какво да прави!
Ето и видео, илюстриращо срещата между Фини, Охлю и Розово пиперче:
Докато обикаля света в търсене на знамето на дъното на океана, Мистър Фини установява, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Чрез своите въпроси той се опитва да разбере същността на всичко и да открие истинския свят, в който вероятно ще можем да живеем чудесно. Защо е важно да разбираме приятелите си? Защо не трябва да изхвърляме боклуците си където ни падне? Каква вреда причиняваме на околната среда и на самите себе си? Морално ли е да завладеем океана, щом той е на всички? Тези и още много въпроси ще изникнат в главите не само на малчуганите, но и на техните родители.
Всъщност принцеса Лаурентин решава да напише своята книга за света надолу с главата след забиването на руско знаме в почвата под морското равнище на Северния полюс. Според нея този шокиращ факт повдига множество питания за моралните въпроси отвъд климатичните промени, защото моралността се асоциира с децата – нашето бъдеще.
Принцесата споделя в сайта на книжната поредица, че според нея успешният преход от стария към новия свят е възможен единствено ако се отървем от старите си навици и сме отворени към нови методи. Тя казва, че е необходимо да се ръководим от убежденията си в какъв свят искаме да живеят децата ни и да се вслушваме в техните размишления, помагащи ни да погледнем на нещата около нас от друга, по-свежа перспектива. Като децата разсъждава и Мистър Фини, задавайки своите въпроси и разгадавайки света, който вижда.
Така се появява идеята на Лаурентин да напише детска книга, чрез която деца и възрастни да обсъждат проблемите на планетата и на поведението зад тези проблеми. Авторката не размахва пръст и не сочи виновниците – нейната цел е просто да се говори – за проблемите, за красивите неща в света, за приятелството и може би за онова, което всеки от нас е способен да направи.
Не пропускайте да прочетете мнението на Лора и Пепи за книгата тук, а на Вал Стоева – тук.
Автор: Вал Стоева
