Изд. „Изида“ често предлага на младите читатели различни и доста интригуващи четива, като малък пример са книгите на Мария Пар, както и „Гипс“ на Анна Волц. Изцяло в духа на издателството е и „Конкурс за милион крони“ от Арнфин Кулерю, преведена на български език от Галина Узунова.
Немалко неща могат да бъдат казани за нея, така че нека започнем отнякъде.
Какво ще откриете в книгата?
Почти всеки иска да бъде богат, даже ако може супер богат. Най-лесният начин за това, предвид разликите в професиите и социалното положение, е лотарията, а Франк и майка му печелят именно този джакпот. Съвсем като на кино в един миг двамата се оказват милионери и пред тях се ширват не само нови хоризонти, но и неочаквани избори и крайно изненадващи молби за помощ от познати и непознати.
Майката на Франк решава да отправи своята символична благодарност към живота и късмета, затова обявява конкурс по доброта в селото им, като най-голямата извършена добрина ще получи награда от 1 000 000 крони. Очакванията й са, че съселяните им ще се фокусират върху положителното и ще се стараят да вършат само добри дела и за известно време всичко върви по план.
За да избягат от шума и вниманието, Франк и майка му отиват на почивка на море. Междувременно в селото им започват да се случват странни, а нерядко силно притеснителни и нередни неща. Франк пък попада в неподходяща компания и изпробва влиянието си на заможен човек. В крайна сметка именно той е този, който решава да сложи край на конкурса и хаотичните решения на майка си.
Прочит под лупа
„Конкурс за милион крони“ засяга богата палитра от теми и вероятно това е най-голямата слабост на книгата. Повечето от тях са по-скоро загатнати или се развиват тихомълком на фона на и без друго обърканото действие.
Разбира се на преден план е самото забогатяване и това как променя нас самите и хората, с които общуваме. Майката на Франк първоначално подхожда с увереност, че няма да променя нищо в начина им на живот, но това е невъзможно. Скоро започва да се люшка между скъперничеството и прахосничеството, опитвайки да намери правилното си място. Междувременно познати и непознати започват да молят за помощ и нея, и Франк, а границите между редно и нередно изтъняват и се размиват.
Друг нюанс в темата е положението в обществото, което парите дават. Франк открива, че срещу едва няколкостотин евро може да донесе нещастие и неприятности на някого, а дори и да промени живота му. Въпросът все пак е – има ли право на това и кога една дебелашка шега е прекаляване и кога се превръща в симптом. Майка му пък решава, че има правото да прецени кое дело е дай-добро и да награди извършителя му изцяло по свои субективни критерии.
Междуличностните особености на приятелите и съучениците на Франк също са любопитни, макар и встрани от централната идея на книгата. Все ярки и дори крайни персонажи, те носят своите си характеристики, като до края оставят у читателя чуденето дали хората са просто такива каквито са, или се превръщат в себе си заради чуждите послания и очаквания.
И все пак, как оценяваме едно добро дело? И такова ли е то наистина, ако се прави с цел печалба? Или това е без значение, ако донесе щастие или полза на някого? Книгата не предлага отговори на въпросите, тъй като те имат и екзистенциален характер. Но повдига размисли и предлага възможност да си кажем „Ами ако бях аз…?“.
Извън действието и персонажите, разказът в сегашно време е относително особен и тромав за четене, а немалкото технически грешки правят впечатление. Редно е да се отбележи и крайността в езика на героите или в някои от описаните събития. Нека се вземе предвид и разликата между нашата и норвежката култура като цяло, но и в честността и директността, когато става дума за разговори с деца и адресиране на тежки и проблемни теми.
Въпреки споделените минуси, книгата предлага широко поле за дискусии и обследване на собствения морален компас.
Идеи за разговор
- Ако спечелите 24 милиона, подобно на Франк и майка му, как бихте променили живота си?
- А как смятате, че ще се промени той въпреки вашите желания и усилия?
- Влияе ли благосъстоянието на личната човешка стойност? Къде са границите, които не бива да се преминават?
- Редно ли е или не да се помогне на някого, ако можем да си го позволим? Кога това се превръща в нещо, което не е добра идея?
- Спечелването от лотария е късмет. Редно ли е човек да връща благодарността си към добрата си съдба под формата на благотворителност или друга социална дейност? Защо да или не?
„Конкурс за милион крони“ успява да повдигне множество морални въпроси, като в същото време избягва поучаването и предлагането на готови изводи и решения. Вместо това читателят има свободата и отговорността сам да прецени къде стои той спрямо действията и разсъжденията на персонажите, да отсъди кой постъпва правилно и кой – погрешно.
