Когато музиката стане муза

Фондация „Културни перспективи“ е явление в българския културен живот. Вече повече от десет години тя се фокусира върху различни проекти, създаващи условия за развитие на прохождащи творци. Основател на „Културни перспективи“ е оперната прима Ина Кънчева, а дейността на организацията e свързана с широка гама изкуства – театър, танц, литература и преди всичко музика. Именно музиката е муза и на първата детска книга, реализирана от екипа на фондацията.

Музиката е…много неща, кое от кое по-прекрасни – радост, утеха, подбуда, начин за себеизразяване. Но, както при всяко изкуство, овладяването й налага ежедневни усилия. И както всяка теория, музикалната може да се отрази затормозяващо на малките кандидат-артисти.

В такива случаи на помощ идват стихотворенията от „Музиката е…“. С безгрижен тон и смела фантазия Донка Райчева ни разяснява важни термини и роли в музикалния свят. Запознава ни с композитора („Кой пише песните?“ е като намигване към „Книга как се прави“), насочва погледа ни към публиката (разширете темата с Правилника за поведение от „Мишките отиват на опера“). Освен една камара нови думи за заклинателно повтаряне (метрум, триола, синкоп), книгата ни дава и възможност да погледнем към познатото с нови очи (ако акордът е съзвучие от ноти, то мама, татко и аз образуваме акорд).

Едно от големите достойнства на „Музиката е…“ е в начина, по който въвежда музикалната лексика – бавно и полека, като отделя полагаемото внимание на различните понятия. Всички те са изписани с главни букви, за да се откроят, но и за да спомогнат за по-лесното припомняне на обяснението при споменаване на думата. Този подход напомня на използвания в „Най-кратките приказки на света“, където ключовите думи и изрази са маркирани в зелен цвят и са изнесени в показалец в края на книгата.

Особено ценно качество на „Музиката е…“ е картинното представяне на новите думи. Ето как авторката ни кани да изследваме що е то характер на тона:

Всеки звук е като цвете -/ярък, тъмен, нежен, бял…/багра, тембър тонът има!/Тъй ли?…Жълт не съм видял!

Шеговитият тон, характерен за поети като Виктор Самуилов („Нъцки“ – класика в жанра) е пример за това как можем да обговаряме сериозното и без да си придаваме важност. Трябва да призная, че на места ритъмът на текстовете ги прави по-удобни за изпяване, отколкото за прочит, а римите се усещат като вторично напаснати. Но рисувателните хрумки на Чел Дарне са надеждна опора там, където стихотворните дефиниции не са достатъчни за разплитането на смислите. Дарне илюстрира нотната гама чрез кълбета, разпилени по стълбите, диеза и бемола чрез образите на две деца върху хоцканка. Нейно дело са и красивите форзаци – първото и последното, което виждаме от книгата щом я разгърнем.

За да завърша: Желаещите да обогатят прочита могат да слушат книгата в Spotify през музикалните интерпретации на Василена Серафимова. Нарастването на броя на изданията с добавена реалност е изключително важна тенденция. Ведно с „Непознатото дете“ и „Вълшебната флейта“ (отново идеи на Ина Кънчева), „Дива симфония“ (дебютът на Дан Браун в детската литература), музикалната поредица на изд. „Емас“ и „Чудният нов свят“ (първата българска фантастика за деца), „Музиката е…“  приобщава децата към различните изкуства. Нещото, което превръща четенето в удоволствие, а ученето в песен.

– – –

Всяко утолено любопитство събужда глад за нови съкровища. Търсите ли още заглавия за библиотеката на музиканта? Опитайте със „7 книги за музиката“ и с рядкото, но драгоценно издание  „Чудният свят на музиката“.

Вземете книгите с код DK19 от

Ozone.bg или Booklover.bg

Когато купувате книги с този код, Вие помагате

за насърчаването на детското четене в България.