Адолфус Типс – котката-боец, която винаги оцелява
30.03.2016

adolfus-tips-michael-morpurgoВ края на юли изложението “С книга на плажа” в Бургас ме зарадва с цели две нови книги на любимия ми детски писател Майкъл Морпурго. Разбира се, нямах търпение да ги прочета една след друга. От самотния остров в “Царството на Кенсуке” се пренесох в Слаптън – английско селце край морето. В основата на сюжета е исторически факт – подготовката за десанта в Нормандия на съюзническите войски през 1943 г. , която налагат евакуирането на голяма част от крайбрежните райони на южна Англия.

11-годишната Лили и семейството й трябва да напуснат фермата, където тя се чувства щастлива, и да заживеят с вуйчо й Джордж. Дядото на Лили, обаче, не иска да се подчини на заповедите на военните. Изглежда, че и любимата котка Типс е на същото мнение. Тя се връща в забранената зона, а Лили е готова на всичко, за да я открие.

Удивително е как в история от 170 странички Майкъл Морпурго успява да покаже войната от толкова различни ъгли – относително спокойния селски живот,  разтърсен от евакуацията, първите контакти с американските войници, съдбата на децата, изпращани от семействата им в провинцията за по-голяма безопасност, тъгата по бащите, сражаващи се на фронта. И всичко това разказано с жизнерадостния глас на Лили, която спечели симпатиите ми още от първите страници.

В дневника й се редуват описания на училищното ежедневие, приключения със своенравната котка Типс, първото влюбване….Хареса ми искреността, с която момичето споделя чувствата си – те никога не са черно-бели. Радостта от кратката отпуска на баща й е примесена с тъга и неловкост от неговото присъствие,  а за да намери изчезналата котка, Лили е готова безразсъдно да рискува живота си. Морпурго предава по прекрасен начин детския поглед към трагедията на войната –  събитията и нещата, близки до детето, много често изместват по-голямата картина. Напълно в реда на нещата е едновременно да ти е мъчно за баща ти и все още да си му сърдита заради котенцата, които е удавил.

“Истината е, че тате не ми липсва така, както би трябвало да бъде, както знам, че липсва на мама. Когато чета писмата му, той ми липсва много, но по-късно напълно го забравям, освен ако някой не заговори за него или ако не видя снимката му, например”.

 А войната със сигурност щеше да приключи много по-бързо, ако беше проведена по правилата на рицарските двубои:

Искам да облечем Чърчил и Хитлер в доспехи като рицарите на крал Артур, да ги метнем на коне, да им дадем по едно копие и да ги оставим да разрешават споровете помежду си. <…> Разбира се, че Чърчил ще победи, защото Хитлер изглежда кекав и хилав и изобщо не би могъл да се задържи на кон и да носи копие.

В “Невероятната история на Адолфус Типс” (изд. Фют) Морпурго е безспорно на върха на майсторството си като разказвач. Историческите събития оживяват през пъстрия калейдоскоп на детството, а оцелялата по чудо Типс сякаш олицетворява онази упорита, светла вяра, че дори в най-голямата трагедия спят семенцата на едно по-добро утро.

Не пропускайте да прочетете и ревютата за други книги на Майкъл Морпурго: “Боен кон”, “Слон в градината”, “Сянка”, “Пеперуденият лъв”, “Невероятната история на Адолфус Типс”, “Супер!”, “Костенурката Занзибар”, “Историята на редник Пийсфул” и “Каспар котешкият принц”.

Книгата е част от Месеца на Майкъл Морпурго, организиран от изд. “ФЮТ”. Научете повече за него и си спечелете пътуване до Лондон през юни 2016 г.!

Автор : Милена Златарова




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар