Дамян Дамянов познаваме покрай илюстрациите му към „Приказки колкото усмивка“ на Джани Родари, кориците на книги като „Баба праща поздрави и се извинява“ на Фредрик Бакман и много други. Той е чаровен и умее да увлича с лекота децата да творят, което видяхме и по време на „Чети с мен“ през 2014 г. Нека обаче ви го представим в друга светлина – като създател на чудесната образователна книжка „Нарисувай ми овца“ и на пластиките в напълно различното издание на „Малкият принц“, пуснато на пазара от изд. „Сиела“.
Как ти хрумна идеята да направиш „Нарисувай ми овца“ – развлекателно-образователна книжка по „Малкият принц“?
Идеята да създам книга с визуални задачи и забавления зрее в ума ми доста отдавна. В един момент тя получи своята реализация и подходяща форма като своеобразно продължение на работата ми по новото издание на „Малкият принц”. Оказа се, че това толкова обичано произведение вдъхнови множество предизвикателства – упражнения за наблюдателност, умствени забавления, визуални тестове и задачи за сръчност.
Не знам дали не греша, но ми се струва, че в творчеството на всеки илюстратор има по едно произведение, към което той се връща отново и отново – при Любен Зидаров сякаш е „Островът на съкровищата“ – освен илюстрации, той е правил и комикси по него… Смяташ ли, че за теб такова произведение е книгата на Екзюпери?
Абсолютно съгласен съм с теб. Несъмнено шедьовърът на Любен Зидаров, с който всички ние сме израснали, е негова запазена марка. Както е например „Алиса” за друг голям наш художник – Ясен Гюзелев. Не бих казал същото за себе си на този етап – има още твърде много книги и автори, които много обичам. Има още твърде много морета, които бих се осмелил да преплувам.
Коя от задачите в „Нарисувай ми овца“ е най-интересна за теб самия?
Любими са ми картинният ребус и кръстословицата-змия. Вероятно защото работих върху тях дори по салфетки в бирените летни привечери. Те ми напомнят и за едно списание, без което нашето детство нямаше да е същото – обичаната от всички „Дъга”. Харесва ми и страницата с илюстрация на планетата Земя – графично изображение, създадено на принципа на допълващите се фигури на Ешер. Най-предизвикателно за мен самия беше изработването на модел на поп-ъп картичка, който да е едновременно ефектен, но и достатъчно лесен, за да бъде направен от всеки.
А коя ти се струва най-сложна за изпълнение?
Задачите варират като трудност, затова и реших да въведа легенда с няколко степени (една, две и три овце), която да определя сложността на изпълнение. По-трудни за правене от техническа гледна точка са няколко от задачите и най-вече – сгъването на хартиените модели. Те далеч не са невъзможни, но със сигурност изискват участието и на родител. Това бе и основната ми цел – да направя книга, с която да се забавляват и творят деца и родители. „Нарисувай ми овца” насърчава креативността. Децата, отново с помощ от възрастен, могат да изрежат и сглобят роза, овца, сандък за нея, поп-ъп картичка от корицата на книгата, а след това да я дорисуват и подарят на любим човек. Вярвам, че подобни книги провокират и развиват творчеството у децата. Превръщат консуматорите в творци.
Предполагам знаеш, че мнението на възрастните по отношение на „Малкият принц“ е разделено на две: едните са убедени, че това е книга за възрастни, а другите – че и децата я разбират. И все пак тя се учи в начален курс на обучение. Смяташ ли, че ако текстът на Екзюпери се комбинира със задачите от „Нарисувай ми овца“, децата още по-лесно и ясно ще открият посланията на автора?
Винаги съм намирал този спор за излишен. За мен „Малкият принц” е от книгите, които попадат в категорията „добра литература, която може да бъде четена от деца и възрастни”. Далеч не е единствената, а подобни примери откриваме дори в някои от съвременните анимационни филми – приказна история и атрактивна за децата визия, съчетани с послание за възрастните. „Нарисувай ми овца” е интерпретация на произведението на Екзюпери и освен че илюстрира някои от неговите идеи, ги допълва с различни щрихи. В книгата например децата могат да научат, че Лисицата всъщност е вдъхновена от фенек – пустинно животно, което Екзюпери вижда когато наистина катастрофира със самолета си в Сахара. Чрез решението на някои от задачите пък ще стигнат сами до някои от емблематичните текстове в книгата и да ги запомнят по-добре.
Има ли нещо, което пропусна да прибавиш в книжката? Да очакваме ли и продължение?
Със сигурност имам поне още толкова идеи, които бих искал да разработя. След като взех първата книжка от печатницата, с дъщеря ми Яна, която е почти на четири, оцветихме и залепихме модела на розата от книгата, след което тя ме попита: „А сега ще направим ли и Лисицата?”. „О, има картинка с лисицата за оцветяване, но забравих да включа модел на лисица за сгъване”, отговорих аз.
Вярвам, че книгата ще бъде добре посрещната от децата и техните родители, разбира се. Ако това се случи, тогава ще има по-скоро допълнено (с лисица и други изненади) издание, а не продължение 🙂
Нека поговорим за „Малкият принц“, което изд. „Сиела“ пусна преди време на пазара. Изданието е напълно различно от всички варианти, които заляха родния пазар и това се дължи на решението да бъде не с оригиналните илюстрации на Екзюпери, а с твои пластики. Защо заложи на модели, а не на класическа илюстрация?
При обилието на издания на „Малкият принц” на пазара беше логично да направя нещо съвсем различно и запомнящо се. Също така исках да се разгранича от познатите илюстрации на Екзюпери, да направя една съвсем нова интерпетация на произведението му.
При изработката на пластиките, кой модел те затрудни най-много? Имаше ли такъв, който се наложи да преработиш?
Най-трудният персонаж определено беше Розата. Тя трябваше да бъде хем красива, хем срамежлива, но и леко нацупена и т.н. Правих я три или четири пъти.
Кой персонаж от всички ти е най-симпатичен?
Според мен Географът е една от най-сполучливите от пластична гледна точка фигури. Бизнесменът обаче въплъщава най-добре онзи типаж от книгата, струва ми се.
А кой ти е най-противен?
Кралят, но това е сигурно, защото доста прилича на някой определено.
Какво пропуснах да те попитам, а ти се струва важно?
За бъдещите ми творчески планове! От кухнята – очаквайте две нови заглавия на Джани Родари!
Кое детско произведение би искал да илюстрираш?
Приказките на Оскар Уайлд, защото винаги съм ги обожавал, макар че и тук може да се поспори доколко са „детски или не”. А също и Андерсен, макар, че би ми било адски трудно след Любен Зидаров.
Коя е любимата ти детска книга?
Труден въпрос, но спомените с онази за момичето с морковена коса и маймунка на рамото не заменям за нищо на света.
Не пропускайте да следите изненадите, които Дамян няма да спре да ни поднася, на неговата фен-страница във Фейсбук. Включете се и в играта „Отговори и спечели“ до 24.01.2016 г., за да си спечелите екземпляр от „Нарисувай ми овца“.
Интервюто взе: Вал Стоева
