Как “Малкият принц” заля родния пазар

“Малкият принц” не е книга, която има нужда от представяне. Авторът ѝ Антоан дьо Сент-Екзюпери – още по-малко. Всеки е получавал или подарявал малката книжка поне веднъж в живота си, може би дори и двете. Също така, всеки човек има своя история, свързана с нея и свое собствено усещане и разбиране за книгата.

Преди време прочетох, че човек трябва да се потопи в текста на „Малкият принц“ три пъти в живота си: като дете, преди да навърши 30 години и като остарее. Не знам дали това твърдение е вярно, но неоспоримият факт е, че на 1.01.2015 г., 70 години след смъртта на Сент-Екзюпери, изтече давността на авторските права на книгата – тя вече принадлежи към световните класики, които могат да бъдат издавани и преиздавани, публикувани и копирани свободно. Това е видимо с просто око дори на малкия български книжен пазар.

Първото издание на „Малкият принц“ в България е дело на Библиотека „Световна класика“ на издателство „Народна култура“ през 1978 г. в превод на Константин Константинов. В продължение на 20 години, до края на 2014 г., издателство “Лъчезар Минчев” държи правата върху книгата, издавайки превода на самия Лъчезар Минчев в три различни формата и три различни ценови категории (от 6 до 16 лв.). От началото на 2015 г. на българския пазар могат да бъдат намерени още няколко издания: на издателствата „Апостроф“, „Веси“, „Изида“, „Хермес“, „Сиела“, „Колибри“ и Smart Books.

Първи с ново издание през годината са „Апостроф“, издавайки малка и елегантна тъмносиня книжка. След тях издателство „Хермес“ публикува „Малкият принц“ като част от серията си „Златно перо“, последвано от двуезичните издания на „Веси“ и „Колибри“ – първото в стандартен формат 15х21см, а второто – в нестандартен квадратен формат. И за да бъдат възможно най-много читатели удовлетворени, издателство „Колибри“ предлага книжката и в издание само на български език, а издателство „Веси“ – във вариант с меки и твърди корици.

Споменатите досега издания се различават основно по своя външен вид, предлагайки ни едно и също съдържание, било то и двуезично, като при всички се срещат добре познатите авторски акварели на Екзюпери.

По отношение на преводите, „Апостроф“, „Хермес“ и „Колибри“ използват оригиналния превод на Константин Константинов от 1962 г., а „Веси“ не посочват преводач. Нов превод на обичаната класика предлага издателство „Изида“, дело на Румен Руменов (превел още „Вафлено сърце“), като и тук са запазени оригиналните цветни илюстрации на автора. Изданието на Smart Books пък е с преводач Георги Ангелов.

Подходът на издателство „Сиела“ е различен. Наскоро те пуснаха на пазара „Малкият принц“  в нов превод на Валентина Бояджиева и с корица и пластични илюстрации на Дамян Дамянов. Според издателството преводът е осъвременен, като стремежът е бил да се запази висока художествената стойност. Необходимостта от нов превод идва от това, че старите два са твърде остарели, което ги прави неясни за младата аудитория.

Докато „Малкият принц“ е една от най-продаваните книги в света, а издателите продължават да се съревновават с все по-нови бюджетни, стандартни и луксозни издания, с тънки и меки корици, шити и лепени, със стари и нови преводи, с оригиналните или различни илюстрации, големият печеливш е читателят, който може да попълни библиотеката си с класиката на Сент-Екзюпери, избирайки по цена, качество, език и всякакви други параметри.

Междувременно, докато правата на книгата са свободни, всеки един от персонажите в нея е защитен със собствена търговска марка, пазена от наследниците на Екзюпери. Около „Малкият принц“ се оформя цяла една култура. Построен е тематичен парк с 32 атракциона, който можете да “посетите” в следното видео, а по-късно през тази година се очаква да излезе и филм. Повече може да разгледате на официалния сайт на марката „Малкият принц“, който е достъпен на пет езика.

 Автор: Рада Тилкова