20.08.2018
Първата ми среща с „Васко да Гама от село Рупча“ на братя Мормареви стана съвършено случайно още в невръстна възраст преди да излезе сериалът по нея. По онова време вкъщи винаги се поддържаше наличност от детски книжки като евентуален подарък за нечий забравен рожден ден (защото предимно това се подаряваше по рождените дни). Бях си изчела всичко от библиотеката и скучаещо извадих „Васко“ от купчината „книги за подарък“, при все че причудливите за моя тогавашен вкус илюстрации на Кирил Мавров никак не ми вдъхваха доверие. Няколко десетилетия по-късно тази книжка още не е напуснала дома ни, но за сметка на това е четена стотици пъти и е цитирана хиляди...
Новото издание на „Васко да Гама от село Рупча“ на изд. Сиела е класическа носталгична примамка за родителите, които знаят, помнят и обичат тази книга и/или са почитатели на сериала. Още повече, че в илюстрациите на Дамян Дамянов героите напомнят леко филмовите актьори – особено видима е приликата при Женя и бащата на Васко. Колекционирането на новото издание обаче напълно си заслужава, тъй като е с твърди корици, хартията е с прекрасно ...
Прочети повече
За втора година художникът и илюстратор Дамян Дамянов се включи в литературния фестивал "Варна Лит", като гостува на множество варненски училища и се срещна с десетки ученици. Разказът му за срещата с децата от училището във варненското с. Каменар, който ни изпрати, дълбоко впечатли екипа ни. Позволяваме си да го споделим с вас, защото в работата си по насърчаване на четенето и ние сме се сблъсквали с подобни ситуации при гостуванията си в училища и детски градини в по-малките населени места или крайните квартали на големите български градове.
Село Каменар, Варненско. Сигурно не сте ходили в това село. Твърде вероятно е да не сте и чували за него. Обрасло е в дива зеленина, повечето от къщите са сглобени сякаш от различни други къщи, а някъде далеч едва се вижда морският хоризонт.
Също така, там има училище, което, ще бъда честен, изглежда така, че никак не ти се иска да влизаш. Посетих това училище като гост на фестивала "Варна Лит" 2018. Да се срещна с децата там бе една от задачите ми с най-много неизвестни в цялата ми индивидуална програма.
Далеч е, малко закъснявам, а на входа ме посрещат 
13-годишната ми дъщеря непрекъснато си прави снимки, за да събира лайковете на приятелите си. Защо? Защото колкото повече харесвания имаш, толкова по-голям феймъс* си, според собственото ѝ обяснение. Този стремеж на тийнейджърите към популярността със сигурност не е нещо революционно - той е съществувал дори преди векове, макар формата му да е била по-различна.
Бях приятно изненадана, когато научих за излизането на мемоарите на една от най-популярните тийнейджърки в света - Мая ван Уейгънън. Заинтригува ме не толкова идеята да чета за опита на едно 13-годишно момиче, а фактът, че младата дама решава да следва наръчник със съвети по популярност, издаден през 1951 г., за да си направи социален експеримент.
Честно казано, преди да се запозная с "Как да бъдеш популярна: ретро мъдрост за съвременни чудаци" (изд. "Сиела"), очаквах да видя куп шантави идеи за облеклото и прическата на младата писателка. Ще ходи ли накъдрена с ролки? Дали ще се маже с маски за лице и ще се разхожда с пеньоари? Ще демонстрира ли опита си на плажа с бански, каквито имаше баба ми едно време?
Първоначалната ми нагласа за 
Новата изложба на художника Дамян Дамянов Под езика 2018 ще може да бъде видяна от 19 до 31 март на Моста на влюбените край НДК в София. Тя включва 60 пана, повече от 40 нови идеограми (15 от които на европейски езици) и определения от представители на културния елит у нас.
Посветеният на кирилската азбука графичен експеримент се разраства и развива постоянно. Досега "Под езика" включваше 60 кирилски букви, 60 идеограми и 60 определения от писатели, художници, журналисти и други свързани с културата личности. През 2018 г. към тях Дамянов добавя още по 30, като някои от буквите и думите, които съставят идеограмите, са на чужди езици – английски, френски, италиански, немски, гръцки. Немалка част от подбраните в проекта думи са и чуждици – думи-номади, които са пресекли границите на ежедневния ни речник сравнително скоро.
Типографският проект "Под езика" свързва нишките на два типа комуникация – писмено-абстрактната и изобразително-конкретната. Целта на автора е да покаже приблизителна картина на съвременното ни общество. Прецизно подбраните думи и графичните превръщания на буквите в изображения 
Шведският писател Мортен Санден е носител на национална награда "Астрид Линдгрен". Обича да работи в обществените библиотеки и, признавам си, беше ми почти съвсем напълно непознат. Книгата му "Къщата без огледала" (изд. "Ергон") ме грабна веднага с корицата на Дамян Дамянов, а текстът затвърди предположението ми, че Санден е от писателите тип "тихи води": на пръв поглед спокойният сюжет отключва забравени спомени и след последната страница се оказваш по-мъдър, с крачка по-близо до опознаването на истинската си същност.
Тумасин е на единайсет години. С баща си Тумас се грижат за старата леля Хенриета, която е на близо 100 години. Освен тях, в старата къща без огледала се появяват чичо Даниел и Кайса - брат и сестра на Тумас, както и техните деца.
Даниел е университетски преподавател и се държи надменно с роднините си. Игнорира отвратителните постъпки на сина си Ерланд и се отнася напълно пренебрежително с малката си дъщеря Сигне, която отказва да говори. Крои планове колко ще спечели от къщата, когато старата Хенриета умре. Сестра му Кайса е същата - непрекъснато обижда дъщеря си Вилма и й 
Джаклин Уилсън е от писателите, които не се съобразяват с мнението на възрастните и пишат за децата. Историите й не отварят врати към приказни светове, а се случват тук и сега. Героите й не притежават свръхестествени способности, но са пълнокръвни човешки същества с проблеми и радости като всички нас.
Може би тъкмо умението да представя трудностите като естествена част от човешкия живот е спечелило на британската писателка милиони фенове по цял свят. На българските си читатели Уилсън доскоро бе позната единствено с книгата си "Целувката". Онези, които тръпнат в очакване да се срещнат с други нейни герои, вече могат да се запознаят и с Кейти Кар - бунтарка от класа, главно действащо лице в книгата "Кейти" (изд. "Ергон").
Кейти Кар е на единадесет. Тя е буйна, разхвърляна и вечно прави бели. Не го иска, разбира се, но все така се получава. Семейството й е голямо и се състои от следните членове:
бащата Кар - той е лекар и помага на болни от артрит. Съпругата му умира, когато Кейти и сестра й Кловър са много малки. Женен е за Изи и има три деца от нея;
Изи - мащеха на Кейти и Кловър. Дизайнер на 
Шведският писател Мортен Санден е роден през 1962 г. и прекарва по-голямата част от детството си в университетския град Лунд в Южна Швеция. Започва да пише в началото на 20-те си години и оттогава се занимава само с това.
Любопитен факт е, че е започнал писателската си кариера като професионален текстописец за музикални издателства в Европа и САЩ, като интересът му към това занимание датира от тийнейджърските му години, когато е свирил в различни групи и е писал текстове на песни за тях. По образование е психолог, но никога не е работил като такъв.
Мортен Санден започва да пише детски книги от средата на 90-те години, като творбите му са превеждани на датски, немски, английски, руски, а вече и на български. До момента творчеството му за деца включва повече от 30 книги, от илюстровани книги до янг адълт романи.
През 2015 г. получава Наградата за шведска литература „Астрид Линдгрен“*, която се връчва веднъж годишно на отличили се с творчеството си шведски писатели.
Книгата му „Къщата без огледала“, която изд. "Ергон" публикува в България с подкрепата на програма „Творческа Европа“ и с илюстрации 
Наближаването на Коледа носи ухание на ябълки и канела, оживление по магазините, дълги списъци с желани играчки и весела детска глъчка. По това време на годината екипът на Detskiknigi.com се опитва да намери интересни обичаи и книги, свързани с празника, чрез които да предаде на децата традициите и да повиши интереса им към онази магия, витаеща отвъд трапезите и пакетите с чудновати достижения на индустрията.
Ако се зачетете в статиите ни или сами направите проучване кога са се появили елхите, например, ще се върнете назад до свети Бонифаций, Мартин Лутър, та дори и до Христос и украсените палмови дървета. За появата на играчките обаче никой нищо не споменава. Тази най-желана от децата награда си оставаше обвита в мъгла, докато не прочетох "Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" от Лиман Франк Баум (изд. "Колибри"). Писателят, известен на читателите с приключенията на малката Дороти от Канзас и Магьосникът от Оз, се гмурка в най-дълбоките тайни на Коледа, за да проследи появата на добрия старец и на неговите така обичани от децата подаръци.
В гората Бързи живеят нимфи, феи, нукове и рилове. Те 
Рубриката “Времевърт” е опитът на екипа ни да представи класически детски книги на съвременните деца, които изпитват затруднения да ги прочетат. поради неразбиране на контекста и езика им. Днес в ролята на опитен екскурзовод е Яна Кръстева, която споделя своите емоционални спомени за една от най-любимите си книги от детството. Вярваме, че тя ще ви убеди да се запознаете с необикновения Джелсомино, симпатичното коте Дзопино, талантливия художник Бананито и още куп интригуващи герои.
Имала съм невероятния късмет в детството ми да притежаваме у дома „Джелсомино в Страната на лъжците“ в сборно издание с „Приключенията на Лукчо“, благодарение на което познавам и обичам Джелсомино и приятелите му вече повече от 30 години! Ако трябва да бъда съвсем откровена, и без да омаловажавам достойнствата на "Лукчо“, още след първия прочит Джелсомино ми стана по-любимият герой от двамата. Подозирам, че съм го предпочитала и защото, за щастие, не се изучаваше в училище ...
Старата ми книжка отдавна се е разпаднала по кóлите от прекомерно много любов и затова искрено се зарадвах, когато „Джелсомино 
През юни тази година „Сол при солта” (изд. Сиела) на Рута Сепетис бе обявена за носител на престижния медал „Карнеги” в юбилейното 80-то издание на най-старите награди за детско-юношеска литература във Великобритания. Книгата вече имаше своето българско издание с въздействащата корица на Дамян Дамянов, но различни ангажименти отложиха четенето й чак до есента.
„Сол при солта” разказва за не толкова известна морска трагедия – потъването на германския кораб „Вилхелм Густлоф” през януари 1945 г., когато германците извършват мащабна евакуация на войски и цивилни от Източна Прусия, заради настъпването на съветските сили. При капацитет 1900 души на кораба се качват 10 582 – половината от тях деца. Жертвите са 9 343. Фактите са ясни и финалът на историята отдавна е известен, затова авторката се е съсредоточила над задачата да покаже трагедията на по-лично ниво.
Сепетис избира да разкаже историята от името на 4-ма души – медицинската сестра Йоана (литовка), немския реставратор Флориан, страхливия, но фанатично и безмозъчно верен на нацисткия режим германски войник Алфред и 15-годишната полякиня