Светла Христова: „Четенето развива мисленето, което от своя страна увеличава личната свобода

Светла Христова е преводач и илюстратор на единствената книга от кампания „Северно лято“, която не идва от северна страна. Романът „Теса“ (изд. „Ергон“) на Пилар Молина Йоренте е интригуващ разказ за трудностите, пред които се изправят тийнейджърите и за способността им да се адаптират към случващото се. Ето какво научихме за самата Светла в интервю, взето с любезното съдействие на изд. „Ергон“:

„Теса” първата книга ли е, на която сте едновременно преводач и илюстратор? 

Не, вече имам скромен опит с такива проекти, защото преди „Теса” съм превела на английски и илюстрирала две хайку стихосбирки на сестра ми Людмила Христова: „Без предел” и „Капки светлина”.

Илюстрирали ли сте други книги?

Да, „Хълмът Уотършип” на Ричард Адамс, „Съмнението е наполовина постигната мъдрост” на Публий Сир, „Верният път е само един, погрешните са хиляди” (Персийски пословици и поговорки), „All Inclusive за гълъбите” на Галина Стойнова и „Разкази за Рождество”.

С какво романът на Пилар Молина Йоренте ви предизвика да го илюстрирате? 

Винаги, когато чета художествен роман, си представям как би могъл да се илюстрира – просто имам такава нагласа. В случая заедно с издателя Сергей Райков решихме, че илюстрациите ще обогатят текста по начин, който допълнително ще заинтригува читателите. А и детско-юношеската литература по принцип е благодатна за илюстриране.

Какво определя една детска книга като хубава?

Смислен и интересен сюжет и достатъчно значими теми. Винаги съм смятала, че добрите детски книги би трябвало в някаква степен да са увлекателни и за възрастни читатели.

Трябва ли децата да четат и защо?

Да, разбира се. Причини има много, но на първо време ми хрумват две: 1) Четенето е удоволствие; 2) Четенето развива мисленето, което от своя страна увеличава личната свобода.

Обичахте ли да четете като дете?

Да, като почти всички от моето поколение, израснали преди ерата на персоналните компютри (поне в България).

Кои са книгите, които белязаха детството ви?

Ако става дума за любими детски книги, от които помня цитати и до днес, това са романите на Астрид Линдгрен, на Ерих Кестнер, „Книга за джунглата” на Киплинг, приказките на Николай Райнов, Хофман, Андерсен…Романите на Дюма, Жул Верн, Стивънсън…

Коя страхотна детска книга, непозната в България, бихте искали да видите издадена на български? 

Трудно ми е да кажа, не следя внимателно детската литература. Предполагам, че най-стойностните вече са издадени. Що се отнася до новопоявили се обещаващи заглавия, мисля, че българските издателства реагират своевременно, за да ги предложат на читателите си.

Какво бихте казали на 10-годишното си „аз“ сега? 

Ще го посъветвам да посреща живота с чувство за хумор, доколкото е възможно. Това е нещо, което човек трудно осъзнава на 10 години, пък и по-късно, а осъзнаването спестява редица неприятности.

Ако попаднете на портал за пътуване в пространството и времето, къде бихте отишли?

С любопитство и трепет бих разгледала всяка минала епоха, но само като наблюдател. Ако порталът позволява физическо пренасяне в миналото, опасявам се, че не бих се възползвала от тази възможност, защото добре си спомням патилата на Андерсеновите герои от „Галошите на Щастието”.

Книгата „Теса“ (изд. „Ергон“) в превод на Светла Христова излиза на български език с финансовата подкрепа на програма „Творческа Европа“ на ЕС. Тя е и част от кампания „Северно лято“.