Ханс Кристиан Андерсен и писането за деца

На 2 април света отбелязва Международния ден на детската книга, но той е и рождената дата на великия разказвач Ханс Кристиан Андерсен. Да си припомним чудесния текст на Катя Кирилова за него.

Дойде ред в „Книжен прашец” да представим как Ханс Кристиан Андерсен започва да пише за деца с неговите собствени думи. Той е изключително благодатен автор за изследователите, тъй като освен творчеството си, оставя богато наследство от писма, дневници, няколко автобиографии, които помагат за разгадаването на изключително сложната и интересна личност, стояща зад едни от най-обичаните приказки в света*. В една от биографиите си той казва:

„Ако като малко момче, бедно и самотно, тръгвайки по света, бях срещнал някоя могъща вълшебница и тя ми беше рекла: „Избери си сам пътя в живота и своята съдба, а аз ще те закрилям и насочвам съответно с развитието на твоя разум и така, че нещата да се нареждат по-добре в този свят”, съдбата ми не би била така щастлива, нито по-умно и ловко ръководена, отколкото действително е. Чудната история на моя живот ще каже на света каквото и на мен: съществува любещ Бог, който насочва нещата към добро.”

Към писането на приказки Ханс Кристиан Андерсен се насочва, след като вече се е изявил на литературната сцена с романа си „Импровизаторът”. Началото на приказното си творчество за деца поставя в навечерието на 1835 г. В запазено писмо до своята дългогодишна близка приятелка Хенриете Вулф той споделя: „Сега започвам да пиша „Вълшебни приказки за деца”. Искам да спечеля идващото поколение, разбираш ли. Хората ще признаят, че това е моето безсмъртно творение, но аз няма да го изпитам на този свят.”

В писмо до друг свой близък приятел, Ингеман, казва: „Написах ги точно така, както бих ги разказал на едно дете.”  През март 1835 г. отново пише на Хенриете Вулф за тях: „Създадох няколко вълшебни приказки за деца и Йорстед каза, че ако с „Импровизаторът” станах известен, приказките ще ме направят безсмъртен, защото са най-съвършеното нещо от моите писания, но аз самият не мисля така.”

На 8 май 1835 г. е публикувано едно незначително и неподвързано томче, озаглавено „Приказки, разказани за деца” от Ханс Кристиан Андерсен, а уточнението „Книга първа“ на титулната страница показва, че идеята на Андерсен е да продължи с други приказки. Първият том съдържа само четири творби: „Огнивото”, „Големият Клаус и Малкият Клаус”, „Принцесата и граховото зърно” и „Цветята на малката Ида”. Малцина тогава са били готови да се съгласят с пророческите думи на Йорстед, но едно голямо събитие се било случило: появил се истинският Ханс Кристиан Андерсен, казва неговият биограф Елиас Бредсдорф.

Малко по-късно в писмо, отново до Хенриете Вулф, Андерсен разказва: „Писателските ми години започнаха след моето завръщане от чужбина; може би ще имам още 4 до 6 години, в които ще мога да пиша добре, и трябва да ги използвам. Това аз правя удобно у дома пред горящия огън, тогава моята муза идва да ме посети; тя ми разказва странни вълшебни истории, посочва ми комични образи от ежедневния живот – знатни и обикновени хора, казва ми: „Погледни ги хубаво, ти ги познаваш; опиши ги и те ще живеят”. Изискването е голямо, аз зная, но тя ми говори така.”

*За публикацията е използвана информация от единствената преведена на български език негова биография от Елиас Бредсдорф, „Ханс Кристиан Андерсен“, прев. от англ. на Евгения Камова, изд. „Хемус“, 1997 г.

** В „Албум без картини“ тридесет и три вечери поред месецът идва на гости в малката стаичка на автора над покривите на града и му разказва по една история.Книгата е издадена на български език през 2005 г. по повод 200 години от рождението на Андерсен.  

Автор: Катя Кирилова