Фактът, че Бено Плудра е немски писател и то от Германската демократична република, ми даде очакване за типична за комунистическото минало детска книга, позната ми от моето детство. За щастие „Сърцето на пирата” (изд. Емас) не ми предложи нищо подобно. Историята e универсална и по никакъв начин не подсказва, че действието се развива в бившата Източна Германия.
10-годишната Йеси живее с майка си в малко крайбрежно градче. Не познава баща си, а и майка й е пестелива на думи за него. С изключение на най-добрата й приятелка Тине Вагенфюр, момичето няма и кой знае колко приятели. Често броди само по брега и търси изхвърлени от морето съкровища. Така след поредния отлив намира странен червеникав камък колкото мъжки юмрук, който свети, излъчва топлина и разговаря с Йеси (за всички останали той е най-обикновен). Оказва се, че камъкът е сърцето на страховития и безмилостен пират Уилям Редс, живял преди 200-300 години.
„Сърцето на пирата” не разказва пиратска история за приключения и битки. Напротив, на първо четене в книгата не се случва кой знае какво, освен че бащата на Йеси се появява за кратко в града. Бено Плудра е написал една спокоен и вглъбен разказ за постепенните промени, които се случват в душите на децата при израстването им. Историята е разказана от гледната точка на Йеси и голяма част отразява вътрешните монолози на момичето и въображаемите (за всички освен нея) й разговори с камъка. Плудра умело, но без показни писателски трикове, ни прави свидетели на естествения стремеж на детето да осмисли безусловната родителска любов, да намери собственото си място в света, да разбере същността на приятелството.
А въпросите, които измъчват Йеси са доста, макар и съвсем не уникални. Обтягащите се отношения с майка й Елизе, която напоследък общува с нея само чрез бележки с домакински задачи за деня. Стряскащата поява на ухажор на Елизе. Внезапното пристигане на Йесиния баща и трудната задача да разгадае истинските му чувства и намерения. Тези ситуации са отлично познати на децата и Йеси е истинска късметлийка, че може да разговаря със сърцето на пирата. Именно тези разговори й помагат да отсее важните неща в живота и да приеме, че понякога родителите не могат да отговорят на идеализираните и високи изисквания на децата си. И че животът може да не бъде такъв какъвто си го представяме като деца.
“Сърцето на пирата” е част от поредицата “Големите разказвачи на XX/XXI век” на издателство “ЕМАС”, която включва още “Мадам Даутфайър”, “Виплала магьосникът”, “Конрад”, “Малкият рицар Тренк”, “Тоби”, “Джим Копчето”, както и книгите на Ю Несбьо за доктор Проктор.
Автор: Лора Филипова
