Като рицарите

Когато си момче и си на 10, всяко приключение ти се струва чудесен вариант да прекараш следващите ден-два. Когато си момче на 10, приключенията на другите като теб ти се струват възможно най-готиното нещо, което може да ти се случи.

Спомних си го онзи ден, затваряйки последните страници на „Малкият рицар Тренк” на Кирстен Бойе – мислех си точно за всички доспехи, които исках да нося като малък, за рицарските турнири, които мечтаех да спечеля, прекрасните дами, които мечтаех да омайвам с рицарската си поезия. Добре, де, това последното вероятно не съм си го мислел точно на 10…

Има ли по-прекрасно нещо от това да мечтаеш? Иска ми се всяко дете, което зачете тази книга, да започва да мечтае  и да се вдъхновява по подобен начин. Защото Бойе не само разказва случки с малкия Тренк – тя обяснява какво и защо се случва, води напълно последователен диалог с читателя, без да забравя в нито един момент, че той най-вероятно е на 10. Обяснява му за социалните несправедливости, които (би трябвало вече да) липсват в нашето общество, но преди векове са били нещо напълно нормално, прокарва ценности, връща съвсем майсторски назад във времето.

Подозирам, че бих бил няколко идеи по-смел, ако бях прочел „Малкият рицар Тренк” преди 15-тина години. Искам пак да съм момче на 10.

Ревюто е публикувано първо на сайта „Аз чета“.

Автор: Александър Кръстев