Посрещане на Новата година/Васильовден

Eдин от най-чаканите и обичани празници след Рождество Христово е Нова година. Той се чества на 1 януари и в този ден се почитат настъпването на новото начало и паметта на християнския мислител св. Василий Велики. Затова празникът носи и имената Сурва, Сурваки, Васильовден, Василица.

Празникът е богат откъм традиции, като могат да бъдат обособени следните групи:

• обредната трапеза;
• гадателските повели;
• сурвакането;
• ладуването.

Трапезата в навечерието на Нова година трябва да бъде богата. Слагат се блажни ястия: варена свинска глава, баница с късмети, пита с паричка, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав, торта с елха*. Хлябът на трапезата често наподобява бъднивечерската боговица по украсата си.

Вечерята се прекажда, като в повечето краища на страната това е втората кадена вечеря от зимния празничен цикъл. След това стопанинът вдига питата, разчупва я нависоко и раздава парчета на всеки по реда на възрастта. Тавата с баницата пък се завърта три пъти и всеки взема падналото се пред него парче с късмет. Първият залък от баницата момите и момците поставят под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, за него ще се задомят.

Тъй като настъпването на Новата година се свързва с новото начало, моментът е изключително подходящ за гадания. Късметите в баницата традиционно са дрянови пъпки, наречени за здраве, плодородие, богатство, къщата, животните. Онзи, чиято дрянова пъпка, хвърлена в огъня, отскочи най-високо, ще бъде зрав през годината.

Ако ядките на орехите са бели и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой на трапезата, това е добър знак. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят в паничка с вода под стряхата през нощта и на сутринта се гадае по това чие листо е повяхнало и чие – свежо. Момите пък си мият косите с вода, в която е натопен дрян, за да е здрава и лъскава.

Вярва се, че каквото е времето на Васильовден, такова ще е през цялата година. Ако вали сняг, значи на Петровден ще се изсипе дъжд, а пчелите ще се роят.

Сурвакането започва рано сутринта на 1 януари, когато дружини от малки момчета – сурвакарчета потеглят от къща на къща с дряновите си сурвачки, пожелавайки здраве и благоденствие. Те са желани гости в къщите, а стопаните ги даряват с дребни пари, кравайчета и ошав. Най-известната сурвакарска благословия е:

„Сурва, сурва година,

весела година,

едър клас на нива,

голям грозд на лоза,

жълт мамул на леса,

пълна къща с деца!

Живо-здраво догодина,

догодина до амина!“

Как се изработва сурвачката, наричана още сурвакница, василичарка? Избира се дрянов клон, защото дрянът е символ на здраве и дълъг живот. Пръчките на избрания клон се превиват на буквата „Ф“. После се накичва с вълна в различни цветове, като не е пропуснат червеният цвят; пуканки, сребърни пари, сушени плодове, малки кравайчета. В някои краища на страната кичат по сурвачките дори тиквени семки и скилидки чесън. След обичая сурвакане сурвакниците се пускат по течението на реката, за „да тече животът като по вода“.

Докато момченцата сурвакат, младите девойки за женене изпълняват обичая ладуване. Той е наричан още дайлада, топене на пръстени и е колективно гадаене за женитба. Името идва от припева „Ой ладо, ладо, момиче младо“. Срещу Нова година момите донасят от извора мълчана вода в бакърен съд, в който топят пръстените или китките си. После покриват менчето и го оставят през нощта под овощно дръвче. На сутринта една от тях вади пръстените от бакърения съд, докато другите правят кратки наричания за скорошна или по-далечна женитба. Ето и някои от наричанията:

„Жълто було трески сбира“ (момата ще пристане)

„Зряла дюля и презряла“ (ще се омъжи стара)

„Сам си здравчец на камъче“ (ще се омъжи за сирак) и т.н.

Обичаят е характерен за Средна и Северна България, докато в другите част на страната се изпълнява на Лазаровден, Гергьовден или Еньовден.

–

* Ето и рецептата за тортата с елха, която успяхме да намерим, макар и да не ни стана ясно откъде точно идва името ѝ 🙂

Торта с елха

4 яйца
4 с. л-ци гореща вода
1 пак. ванилова захар
100 г захар
200 г смлени бадеми
50 г брашно
1 ч. л-ка бакпулвер
канела
1 ч. л-ка кафе
шоколадова глазура

Жълтъците, водата, ваниловата захар и захарта се разбиват, докато станат на пяна.
Белтъците се разбиват на сняг и се прибавят към другата смес. Бадемите, брашното, бакпулверът, канелата и кафето се объркват добре и се смесват с яйчената смес.
Полученото се изсипва в намазана и набрашнена форма за торта и се пече около 50 минути на 180° C. Докато е топла, тортата се залива с шоколадовата глазура.

–

Информацията за традиционните практики и обичаи е подбрана от книгите: 

Колектив, Календарни празници и обичаи на българите, Българска енциклопедия – БАН, С. 1998 г.

Шарланова, В. Български традиционни празници и обичаи, изд. “Ентусиаст”, С., 2010 г.