Игнажден: началото на коледните празници

Празникът Игнажден се отбелязва на 20 декември. Той е в чест на св. Игнатий Богоносец – ученик на Йоан Богослов, а по-късно епископ на Антиохийската църква. Според Евангелието на Матея сам Иисус вдигнал на ръце малкия Игнатий и оттам дошло името Богоносец. Според други източници светецът казвал, че носи Бог в сърцето си.

Според християнските вярвания от Игнажден започват родилните мъки на Богородица. Тъкмо затова в българските народни традиции от този ден започват коледните и новогодишни празници. Поради близостта си до зимното слънцестоене, Игнажден се свързва с раждането на новото слънце, а ритуалите, изпълнявани в този ден, целят осигуряване на плодородие, здраве и късмет на дома и семейството. Другите имена на празника са Игнат, Идинак, Поляз, Инатя или Млада година.

В Източна България на Игнажден се прави първата кадена вечеря. Ястията на масата са постни и сред тях ще откриете ошав, варена царевица, сурово жито, орехи, зеле, лук, пита с мая без украса – игнадски кравай или игнашка питка, картофи с ориз и други. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният член на семейството прекадява дома с въглен и тамян. Пепелта, орехите и свещта се запазват за останалите кадени вечери от празничния цикъл.

В Западна България преди разсъмване всяка стопанка замесва тесто за обредни колаци. Замесва и едно малко колаче, което се изсушава и се пази за лек през годината. Обредните колачета за девойките са с формата на осморка и се наричат кукли, а за момчетата – превитаци (приличат на подкови). От изпечените на Игнажден колаци се запазва един за Бъдни вечер.

Много характерен за Игнажден е обичаят полязване. Според него по това кой пръв ще влезе в дома на този ден, може да се предскаже дали ще е здрава, плодородна и богата годината. Полазникът (полезник, полязник, споходняк) може да бъде чужд човек или свой. Ако той е добър човек и имотен стопанин, годината ще е добра. Момиченцата са много желани гости на Игнажден, защото това гарантира раждането на повече женски животни в стопанството. Ако полязникът носи късмет, семейството го кани и на следващата година. Споходникът може да е и животно, ако то първо прекрачи прага. Това се приема за добър знак и стопаните хранят животното обилно. Домашният полазник (онзи, който пръв излезе от къщата на двора) внася трески от дръвника, хвърля ги в огъня и нарича: “Колко искри, толкова яренца (агънца, теленца…)”. Гостът-полязник пък внася слама и трески, слага ги пред огнището или зад вратата и сяда на тях за известно време, за да мътят добре кокошките. За благословията си е обсипван с дарове – риза, чорапи, къделя вълна.

В някои села гадаят по печени царевични зърна. Ако пуканките са повече от неразпуканите зърна, ще се родят повече женски животни през годината. Друг интересен обичай е премитането на комините преди изгрев и изхвърлянето на саждите и метлата като предпазна мярка срещу магьосници, които обират чуждото благополучие.

От Игнажден започва и интересната практика вардене квас, която е характерна за Русенско и Разградско. В него участват само жени, като в една от къщите в селото се събират моми и булки. Две от тях – първа и последна на родителите си – замесват с гръб към нощвите тесто, в което бабите слагат магьоснически билки. Замесеното тесто се оставя в един от ъглите на стаята и цяла нощ омъжена жена го варди, а останалите играят хоро. Този ритуал се повтаря дванайсет нощи, като особено внимание се обръща на вечерите срещу Игнажден, Коледа и Нова година. Последната вечер момите си разпределят тестото и го запазват за лек през годината. Вярва се, че тестото гони от къщата всички лошотии и пази домочадието от “зли очи”. С това пазено тесто се правят и магии за любов – ергените полудявали от любов по девойките, притежаващи вардено тесто.

Според народните представи Игнажден се приема за начало на новата година и затова на днешния ден се правят прогнози за времето. Ако небето е ясно, април на идната година ще е сушав. Ако вали сняг, през април ще вали дъжд и годината ще е плодородна.

От Игнажден обикновено започва сформирането на коледарските дружини, избирането на водач и разучаването на коледарските песни.

Информацията за традиционните практики и обичаи е подбрана от книгите:

Шарланова, В. “Български традиционни празници и обичаи”, изд. “Ентусиаст”, С., 2010 г.

Колектив, “Календарни празници и обичаи на българите”, Българска енциклопедия – БАН, С. 1998 г.