В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.
“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце:
Не забравяйте никога детството си!”
“Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години.
Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ...
23.02.2019
В рубриката "Времевърт" обръщаме поглед към детски книги, утвърдили се като класики. Те понякога са неразбираеми за днешните деца, но с помощ от възрастните тези великолепни произведения могат да заемат своето място в сърцата на всеки малчуган.
“Как е възможно един възрастен човек да забрави дотолкова детството си, че един ден изобщо да не знае колко тъжни и нещастни могат да бъдат понякога децата? Използвам случая да ви помоля от сърце:
Не забравяйте никога детството си!”
“Хвърчащата класна стая” е любима книга на милиони деца по цял свят. Нещо повече, тя присъства във всички класации за детска литература, включително и в българския Топ 100, съставен по идея на “Малкото голямо четене” преди няколко години.
Сега обаче няма да говоря за романа на Ерих Кестнер като за детски роман. Напротив, ще ви разкажа за “Хвърчащата класна стая” като книга за възрастни – книга за онези възрастни, които са започнали да забравят какво е да си дете. Ето защо няма да ви говоря за Джони Троц и Мартин Талер, нито за Мац Зелбман или Ули фон Симерн. Вместо това ще ви разкажа за възрастните герои в ... 
Eдин от най-чаканите и обичани празници след Рождество Христово е Нова година. Той се чества на 1 януари и в този ден всъщност се почитат две неща: настъпването на новото начало и паметта на християнския мислител св. Василий Велики. Затова празникът носи и имената Сурва, Сурваки, Васильовден, Василица.
Празникът е богат откъм традиции, като могат да бъдат обособени следните групи:
обредната трапеза;
гадателските повели;
сурвакането;
ладуването.
Трапезата в навечерието на Нова година трябва да бъде богата. Слагат се блажни ястия: варена свинска глава, баница с късмети, пита с паричка, кокошка или пуйка, мед, жито, орехи, ошав, торта с елха*. Хлябът на трапезата често наподобява бъднивечерската боговица по украсата си. Вечерята се прекажда, като в повечето краища на страната това е втората кадена вечеря от зимния празничен цикъл. След това стопанинът вдига питата, разчупва я нависоко и раздава парчета на всеки по реда на възрастта. Тавата с баницата пък се завърта три пъти и всеки взема падналото се пред него парче с късмет. Първият залък от баницата момите и момците поставят под 
Невъзможно.
Старо джуджешко сквернословие
Сред най-често задаваните въпроси за Дядо Коледа, е този за самоличността му. Кой е той? Как се е появил? Бил ли е човек като нас? Книгата "Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" на Л. Ф. Баум, издадена от изд. "Колибри" преди Коледа 2017, предложи правдоподобен отговор на детските въпроси. Ако обаче версията на Баум Ви се е сторила твърде сериозна, смешен и забавен отговор идва от британския писател Мат Хейг с "Момче на име Коледа" (изд. "Прозорец").
Николас е сравнително щастливо дете или поне се старае да бъде такова, макар никак да не е лесно. Живее само с баща си, дърварят Джоел. Къщата им се състои от една-единствена стая, а подаръците, които Николас някога е получавал, са дървена шейна с надпис "Коледа" (името, с което понякога го наричали родителите му) и кукла, направена от ряпа.
"- Проблемът е там, че живеем във Финландия - обясни Джоел в деня, когато започва нашата история.
- Не живеят ли всички във Финландия? - попита Николас...
- Не - отвърна Джоел. - Някои хора живеят в Швеция. Има и шест-седем човека, които живеят в Норвегия. Може дори да са 
Зън-зън-зън...
Чувате ли ги? Звънчетата от шейната на Дядо Коледа известяват настъпването на светлия празник. Тяхната нежна и лека мелодия се носи над света и може да бъде чута само от онези, които вярват в магията на празника!
В навечерието на Бъдни вечер главният герой в книжката "Полярен експрес" на Крис ван Алсбърг (изд. "Алма") не може да заспи. Докато се ослушва за тайнствените звънчета от шейната на Дядо Коледа, той чува странен звук - като от влак, паркирал пред дома му. Изненадата на момчето е огромна, щом вижда истински парен локомотив с вагони, очакващи своя пътник.
Водено от своето любопитство, детето се озовава в "Полярен експрес", който препуска из планини и долини, покрай мрачни гори и лунни върхове, за да достигне до последната си спирка - Северния полюс. Заедно с останалите пътници, които също са деца, момчето се озовава на градския площад. Там е пълно с джуджета, приветстващи не кого да е, а Дядо Коледа. Той пък решава да даде първия си коледен подарък тъкмо на малкия пътник на "Полярен експрес".
Какво да поиска човек, когато срещне очи в очи Дядо Коледа? Влак, топка, невероятна 
Обичам книгите от музикалната поредица на изд. "ЕМАС". Чрез внимателно подбраните и адаптирани за деца текстове, малките могат да влязат безпроблемно в света на класическите музикални произведения. Красивите илюстрации, твърдите корици и големия формат допълнително подсилват удоволствието от четенето, а CD с музика и разказ прибавя последния щрих разкош към всяка от книгите.
В поредицата, издадена на български език, се срещат "Лебедово езеро", "Вълшебната флейта", "Карнавалът на животните", "Сън в лятна нощ", "Годишните времена", "Един американец в Париж". Онова, което изобщо не очаквах да видя и чуя, е историята на една песен. Песен, която всеки знае като музика и текст и която си напява тихичко в навечерието на Рождество Христово. С книгата "Тиха нощ! Свята нощ!" Вернер Тусвалднер и художникът Робърт Ингпен отдават почит на най-известната песен в света, която през 2018 г. отбелязва 200 години от създаването си.
В Оберндорф, малко австрийско селце, немотията и нещастието били част от ежедневието на жителите. Те често си патели от суровата природа - били лодкари, които откарвали изкопаната в 
След като беше обявил поредицата за шантавия доктор Проктор за четирилогия, през 2016 г. Ю Несбьо все пак склонява да върне малките читатели в компанията на умната Лисе и самонадеяния и неотразим (в собствените му очи) Бюле за Коледа. В "Доктор Проктор ще спаси ли Коледа?" (изд. ЕМАС) Коледа наближава по познатия ви начин - децата очакват с нетърпение празника и подаръците, възрастните се щурат затормозени по магазини и улици. Докато внезапно празнуването не приема пълен обрат. Алчният и противен бизнесмен господин Тране обявява, че е купил Коледа от краля (норвежкия) и право да я празнуват и дори да споменават името й имат само хората, които са похарчили най-малко 10000 крони в неговите магазини. Из града плъзва и "коледна" полиция, която следи да не се пеят коледни песни, да не се ядат коледни ястия и т.н. от лица, които не са си платили споменатата сума.
Разбирате, че няма как това несправедливо положение, което потъпква идеята на празника, да бъде прието от Лисе, Бюле, доктор Проктор и компания. А кого свързвате най-вече с Коледа? Дядо Коледа! Обаче едва ли си го представяте като умърлушен 
Празниците наближават, а по рафтовете на книжарниците проблясва новата книга на Юлия Спиридонова. Опакована в закачливите коледни илюстрации на художника Филип Цонкин, "Боби и тайните агенти на Дядо Коледа" (изд. "Кръгозор") крие куп изненади, както подхожда на подобаващ подарък.
Дядо Коледа седи в своята къща в планината Корватунтури, а Севернякът непрестанно довява писма с желания на децата. Дългият списък на малкия Боби от Пловдив се вее като опашка след кратичкото му изявление, че е "най-послушното момче на света".
Макар Дядо и Баба Коледа да се майтапят по адрес на Боби и неговото послушание, възрастната жена все пак решава, че може би с възрастта детето е намалило своите щуротии. Без да е убеден в думите й, Дядо Коледа решава да изпрати агентите си да проверят случая.
Какви може да са тези тайнствени агенти? Не са нито джуджета, нито елфи (те правят подаръци!). Агенти Кълвач, Черешарка, Червеношийка, Синигер, Щиглец, Сврака и Ушата сова са готови да проследят Обекта... ъъ, Боби и да докладват за неговите пакости. Макар и безбройни, всички щуротии на Боби сякаш са от добри намерения 
Котарачето Финдъс и неговият стопанин Петсън са едни от най-любимите герои на децата ми и книгите на Свен Норквист са едни от най-четените у дома. Аз изпитвам особени симпатии към немирното коте със зелени раирани панталони и докато децата ми растяха, непрекъснато откривах у Финдъс техни черти и начин на поведение. Можете да си представите радостта ми, когато видях нова книга с любимите ни герои.
"Петсън и Финдъс и как по Коледа се случват чудеса" (изд. Фют) е доста по-дълга от познатите ни досега истории (разделена е на отделни глави), а действието се развива в седмиците преди Коледа. Финдъс неспирно пита и разпитва за дядо Коледа и накрая Петсън неволно му обещава, че добрият старец не просто ще му остави подарък, а и ще влезе у тях, за да си побъбрят малко. Ако старецът се е надявал, че с това въпросите ще приключат, излъгал се е (тази ситуация е позната на всички родители).
Петсън не може да разочарова своето коте, затова трябва да измайстори механичен дядо Коледа, който в празничната нощ да почука на вратата, да попита има ли послушно коте в къщата и да остави чувала с подаръци. Задачата 
В навечерието на Коледа, един от най-светлите празници през годината, често се появява желанието да зарадваме близки и роднини, познати и непознати. Коледният дух сякаш призовава да се погрижим и за онези, които не са късметлии като нас. Но сред хилядите усмихнати лица, пожелаващи си "Весела Коледа!", със сигурност ще срещнете и такива, за които празникът е изпълнен с досадни задължения като купуване на подаръци, тежки трапези и изтъркани празнични песни.
Тъкмо на тях решихме да разкажем/припомним в рубриката "Времевърт" историята на Ебенизър Скрудж, главен герой в книгата "Коледна песен" на Чарлс Дикенс.
Ебенизър Скрудж е всеизвестен скъперник. Едва ли е съществувал по-стиснат, груб и злобен човек от него някога. Всъщност, единственият му конкурент по лошо държание е бившият му съдружник Марли, починал преди седем години на Бъдни вечер. Скрудж е лишен от всякакво чувство за хумор, ненавижда бедността и се кланя единствено на златото.
Ако има нещо, което героят ненавижда повече от всичко, това е Коледа. Всички весели подвиквания и пожелания го отвращават, а безделието на празнуващите 
“Даровете на влъхвите” на майстора на кратките форми О. Хенри е много добре позната история. Моята първа среща с нея бе в часовете по английски в гимназията и останах зашеметена от умението на писателя да предава толкова въздействащи послания със стегнат и пестелив стил.
Не мислех, че нещо може да ми върне усещането от първия прочит на разказа, докато не попаднах на красивото илюстровано издание на изд. "Лабиринт". Разказът е изящно преведен от Емилия Масларова, а илюстрациите на младата немска илюстраторка Соня Дановски са в приглушени тонове, пресъздавайки атмосферата на американския мегаполис в началото на 20. век. Рисунките й предават широк спектър от емоции - от тъжното настроение преди коледните празници в дома на Дела и Джим до постепенното узряване на решението и безусловната им саможертва.
Няма смисъл да описвам сюжета – за тези, които са чели разказа, е излишно, а на останалите е престъпление да развалям удоволствието от предстоящото четене. Вярвам обаче, че кратките литературни форми като разказите могат да бъдат много успешни в "зарибяването" на тийнейджърите да