Спасяването на Франческа

 

Нашите Бели врани, или четящи тийнейджъри не си губят времето по празниците, а четат и споделят своите впечатления. След като прочете “Добри дни, лоши дни”, Димитър Койчев се върна към първата книга на австралийката Мелина Маркета, издадена на български.

Мелина Маркета е автор, за когото вече съм ви говорил, ако си спомняте. Историята за пропадналия музикант, загубил надежда и желание за живот, е нейно творение, но не е първото! Всъщност „Добри дни, лоши дни“ е продължение на историята, която ще ви представя днес, а именно „Спасяването на Франческа“ (изд. Милениум).

На пръв поглед историята на Франческа е преувеличена и глупава, а драмата, която преживява героинята, ни се струва позната, смешна и скучна. Тази на първо четене отегчителна книга обаче успя да ме заплени по някакъв начин и колкото и пъти да си казвах, че е време да я зарежа, не го направих. Надявах се историята да се развие и да усетя болката така, както я усеща и героинята, и не останах разочарован!

Франческа е момиче на 17 години и учи в католическо училище. Далеч от приятелките си, които са в държавно училище, тя се чувства изолирана и отритната от целия свят. Майка й Мия преживява нервен срив, който с всеки изминал ден влошава здравето й. Франческа и брат й се чувстват забравени дори от собствения си баща, който през цялото време се върти само около майка им. Приятелките и колежките на Мия се опитват да помогнат на Франческа да запази семейството си, но обясняват на седемнадесетгодишното момиче, че съвсем скоро баща им ще ги зареже, за да заживее пълноценен живот с ново семейство.

Освен вкъщи, Франческа има проблеми и в училище. Състоянието на майка й и нещата, които й наговарят нейните колежки, се отразяват на успеха й и на контактите й. Един ден, когато се прибира от училище, тя пътува с момиче от своя клас – Джъстийн Калински. Не след дълго Франческа и Джъстийн стават близки приятелки. Двете момичета съвсем несъзнателно се сближават и с компанията на Тара Финке – момичета нормални по свой си начин, един наркоман и пропаднал метъл маниак.

Още първите дни в новото училище Франческа се запознава с най-дразнещото същество в своя живот – Уил Тромбал. Той е само с една година по-голям от нея и е отговорник на ученическия съвет, играе в отбора по ръгби, пее в училищния хор и е най-грубият човек на света според нея. Обстоятелствата и времето обаче са такива, че те двамата постоянно се засичат на най-неочаквани места и в най-неподходящо време. Като че ли между тях се заражда нещо или пък не?

Колкото и скучна да ни се струва на моменти историята на Франческа, не можем да спрем да четем книгата, или поне при мен беше така. Неведнъж бях пред това да я захвърля в някой ъгъл и тогава…Б-А-М…се случваше нещо, което ме заинтригуваше отново и продължавах да чета.

Книгата започва по може би най-скучния възможен начин, но до последната страница ще успее да ви просълзи поне веднъж, ще има моменти, в които ще се улавяте с глупава усмивка на лицето, която няма да можете да свалите, и накрая, когато привършите с книгата, ще ви се прииска да я обсъдите с приятел, учител или родител.

„Спасяването на Франческа“ и „Добри дни, лоши дни“ са книги, които всеки един от нас трябва да прочете, за да си даде сметка за простите неща от живота, малките, но обидни думи, изказани с лекота, и незначителните действия, с които можем да зарадваме дори напълно непознат човек!

Автор: Димитър Койчев

Прочетете и ревюто на Лора Филипова за книгата.