На днешната дата преди 187 години е роден Петко Р. Славейков (17.11.1827 г. – 01.07.1895 г.) – бащата на детската литература у нас. По време на целия си житейски път, изпълнен с множество родолюбиви и общественополезни дела, той никога не спира да служи и на нея. По време на дългогодишното си учителство вижда и разбира голямата потребност от детски четива както за работата в отделенията, така и за „домашно прочитание”. Посвещава голяма част от времето си на стремежа да даде на децата повече „нарочни” книги като за целта сам съвместява няколко различни роли (автор, преводач, съставител, журналист, издател, разпространител).
Първоначално Славейков помества свои и преводни кратки стихове и басни във вестниците, които списва или на които сътрудничи. През 1852 г. издава поетичния сборник „Смесна китка”, създаден за децата в духа на фолклора. Той призовава:
„малко момче, сън оставяй, вземай в ръце „Смесна китка”:
ти щеш с нея да сполучиш, що ти трябва да научиш”.
Петко Р. Славейков се отдава не само на поетическо творчество за деца, а превежда, съставя и издава читанки и буквари.
Сред по-полярните от тях са: Буквар” (1858), 
„Исторически примери върху нравствеността” (1868), „Кратка читанка” (1869). Освен това превежда и отпечатва няколко издания с приказки, сред които са: „Лъвът – младият крал на животните. Иносказателна приказка” (1867), „Иванчо и Марийка. Нравоучителна приказка” (1870), „Кратки приказки за децата, преведени и събрани за употреба в началните училища” (1870), „Три приказки за децата, назначени за подарък за Нова година” (1870), „Зборник от разни български народни приказки и песни” и др.
Дядо Славейков пръв стига до идеята за периодични издания за деца у нас и става техен основоположник. Още през 1853 г. след „Смесна китка” възнамерява да издаде първата книжка от „Балканска пчелица за българските дечица” – „периодически списания”, излизащи „еднъж в годината”, но по стечение на обстоятелствата се забавя. Не забравя намеренията си и ги реализира почти две десетилетия по-късно, през 1871 г., когато се появава първият брой на „Пчелица или ред книжки за децата”. С него той поставя началото на детския периодичен печат у нас.
Основният мотив за издаването на списанието е „силно усещаното лишение от книжки, сгодни за прочитание на децата”. В „Пчелица” са включени разнообразни научно-популярни материали от областта на естествените науки, историята и живота на народите, художествени материали (стихотворения, разкази, приказки, басни, гатанки, пословици и поговорки), както и християнско-нравствени поучения. Славейков използва за съставянето им основно преводни руски източници, но включва и такива, създадени от него за българските деца, които обикновено са с патриотичен характер. Поради финансови затруднения и проблеми с турската цензура от списанието излизат само седем книжки.
Нека отново си припомним думите му, отпечатани в първата книжка на „Пчелица”:
„… Книгите и вестниците могат да мислят, говорят и правят зло или добро. Един лош вестник или една лоша книга са също тъй опасни, както може да бъде опасен и един лош човек… Който прочита някоя лоша книга, прави това истото, което би правил, ако да се събереше с лоши человеци. Кое от двете предпочитат нашите малки читатели?
Всяка книга, всякой вестник има душа, която има добър или лош дух. Тя е душата на списателя или съчинителя им, а когато тая душа мисли и говори в редовете на книгата, тя действува връз онези, които я четат също тъй, както би действувала връз тях лично самият той человек…”
За последователите на Петко Р. Славейков може да прочете тук: Дора Габе за децата и книгите, Другото лице на Ран Босилек, Първи стъпки на детското книгоиздаване – част 1, Първи стъпки на детското книгоиздаване – част 2, Приказките у нас.
Информацията подбра и обработи Катя Кирилова,
докторант по детско книгоиздаване в СУ
