„Книжен прашец“: Първи стъпки на детското книгоиздаване у нас – част 1.

Кога се появяват първите книги за деца? Как са изглеждали? Кога започват да се издават книги специално за българските деца? Кои са първите български детски списания? Кога се осъществяват първите срещи на българчетата със световни имена като Майн Рид и Жул Верн? А от кога датира първият списък за извънкласно четене у нас?

На тези и още много подобни въпроси от историята на детските книги ще ви отговори най-новият член на екипа ни, докторантът по детско книгоиздаване Катя Кирилова. Тя е истински  почитател на детските книги, знае много за тях и е готова да ни поведе на вълнуващо пътешествие в миналото им. С нейна помощ започваме новата си рубрика, „Книжен прашец”, чрез която искаме да Ви отведем в зората на детското книгоиздаване у нас и по света, да представим интересни факти от историята на детските книги, да ви разкажем за създаването и пътя им до читателите и още безброй интригуващи теми, свързани с детските книги и техните създатели.

А ето и първата част от материала „Първи стъпки на детското книгоиздаване у нас”.

Родоначалниците

С „Буквар с различни поучения”, по-известен като „Рибен буквар”, на д-р Петър Берон се поставя началото в летоброенето на родното ни детско книгоиздаване. Той излиза през 1824 г. в Брашов. Популярното си название дължи на отпечатаните на последния лист с илюстрациите две риби – делфин и кит. За предшественици на книгите за деца се приемат учебникарските издания, които през Възраждането изместват по брой религиозните. Данни от тефтерите на един от най-големите книготърговци и издатели през периода Христо Г. Данов и неговите съдружници показват, че само за 13 години (от 1861 до 1874 г.) са издадени и продадени общо 549 947 екземпляра книги, от които 494 411 екземпляра учебна литература.

П. Р. Славейков е бащата на българската литература за деца. Освен множество буквари и читанки, през 1852 г. той съставя и издава първия ни поетичен сборник за деца „Смесна китка”. Първото българско периодично издание за деца „Пчелица или ред книжки за децата” (1871 г.), от което излизат седем броя, също е негово дело. Тук са публикувани за пръв път приказки за деца. На следващата година отец Матей Преображенски издава „Нравоучителни приказки”. Приказки включва и Георги Живкин във второто българско списание за деца „Книжовен имот за децата” (1872), излязло само в един брой. След Освобождението нараства броят на издаваните приказки. През 1884 г. Цани Гинчев издава в Русе „Стихотворения и приказки”, а от 90-те години започат да излизат първите дълготрайни български списания „Звездица”, „Младина”, в които приказките стават един от основните жанрове. Голяма част от фолклорното ни наследство се събира и в започналия да излиза през този период „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”.

Голяма част от книгите през Възраждането се печатат като подлистници в периодичните издания и са четени от малки и големи. Така например първият превод на „Чичо Томовата колиба” е включен като приложение на сп. „Български книжици” през 1852 г., а „Робинзон Крузо” – през 1869 г. „Детска библиотека”, издадена през 1871-1875 г. в Букурещ от Любен Каравелов, е първата поредица у нас, предназначена специално за децата. Четвъртата книжка от поредицата „Разкази за водата и нейните свойства” се приема за авторско произведение на Каравелов и се счита от някои изследователи за първата ни повест с научно-популярен характер.

Поезия и проза за деца

Интересно е, че детската ни поезия и проза се появяват през големи интервали една от друга. Поезията възниква през Възраждането, когато се поставя началото и на детския периодичен печат, а за проза за деца говорим почти половин век по-късно, в годините след войните, когато за деца започват да пишат Ангел Каралийчев и Елин Пелин, Ран Босилек и Стилиян Чилингиров. Въпреки това някои изследователи приемат книгата с разкази „Воловарчета” (1896) на Цанко Церковски за първата самостоятелна публикация на проза за деца у нас. Две години по-късно Христо Г. Данов издава книгата на Цоньо Калчев „Детски приятел: Разкази за деца от 9 до 16 г. възраст” (1898), която съдържа десет кратки разказчета.

След войните прозата за деца започва да доминира над поезията. Появяват се първите повести „Ането”, „Тошко Африкански”, „Дивата гора”, „На село”, „През гори и води”. Появява се и римуваната проза, за чиито основател се смята Ран Босилек с „Патиланско царство”. През 30-те години с издаването на първия български роман за деца „Златно сърце” (1930) на Калина Малина започва възхода на романа. Алберт Бенбасат смята „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на Луната” от Елин Пелин за основоположници на „българското фентъзи” (според днешния понятиен инструментариум). Те се появяват като подлистници в детския седмичен вестник „Пътека” (първият в бр. 2-24, 1933 г., вторият в бр. 3-33, 1933-1935 г.), а впоследствие излизат самостоятелно („Ян Бибиян. Невероятните приключения на едно хлапе”, 1933 г. „Хемус”).

Под емблемата на Христо Г. Данов излиза и смятаната за първа наша стихосбирка за деца „Детска гусла: 40 стихотворения за ученици от народните училища. За в помощ на нагледното обучение” (1880) от Васил Попович. Издателски принос на Драган Манчов са  „Стихотворения за малки деца” (1883) на Иван Вазов, които само до 1894 г. са преиздадени седем пъти и поставят началото на канона в детската ни литература.

Александър Паскалев започва издаването на първата ни детска библиотека след Освобождението – „Слънчеви лъчи”. Тя се урежда от Александър Спасов, който от 1918 г. след смъртта на фронта на Георги Стоянов става редактор и на сп. „Светулка”, към което са приобщени много български автори за деца. За две години в „Слънчеви лъчи” излизат 24 книжки. С емблемата на Паскалев е и излязлата през 1911 г. „На ранина. Антология за деца”, съставена от Стилиян Чилингиров и Иван Арнаудов – първата българска детска антология.

За първи път на български

Под името „Пътуванието на Гъливера в страната на хоуайхнихимите” през 1887 г. в Пловдив са издадени за пръв път „Пътешествията на Гъливер”. Най-много преводи след Освобождението имат творбите на Майн Рид. През 1884 г. излиза романът „Квартеронката”, през 1895 г. – „Оцеола”, през 1897 г. – „Водната пустиня или пътуване по вода през горите” и „Похожденията на Жан Депара”. Само през 1898 г. на български език излизат 11 преводни романа на Майн Рид. Първото издание на Андерсен у нас „Исторически разказ за първобитний „славей” и китайски император” излиза в Добрич през 1893 г. Приказките на Братя Грим са издадени у нас за първи път в Пловдив през 1896 г. Първите преводи на приказки на Хауф у нас са направени от редактора на сп. „Картинна галерия” Георги Палашев, а най-старото им издание, познато досега у нас, е от 1920 г. на издателство „Хемус”.

Първи списък за извънкласно четене и първи Закон за детската книга

През 1896 г., за да се съдейства за издигането на читателската култура на учащите, е изготвен първият препоръчителен списък за извънкласно четене. Той включва 402 заглавия (сред тях произведения на Иван Вазов, Шекспир, Ст. Михаиловски, И. С. Тургенев, Гогол, Толстой, К. Величков, Майн Рид).

През 1920 г. правителството на Александър Стамболийски приема първия у нас Закон за детската книга. Съобразно него книгите и периодиката за деца се издават само след разрешение от Министерството на народното просвещение. Те не трябва да включват неморално и партийно съдържание, да не провокират разделение, омраза, ненавист и ожесточение сред децата. Министерството участва в издаването на отделни книги, поредици и списания от български автори, които подарява в края на годината на отличилите се ученици. Всяка година в бюджета си то предвижда суми за награди и субсидии на най-добрите произведения за деца и юноши. Създадена е специална комисия от 5 души, която да се грижи за осъществяването на набелязаните мероприятия. За цялостното ръководство на детската литература и за осъществяване на изисквания от Закона контрол при културното отделение на Министерството се учредява общ комитет. Той се председателства от началника на отделението за културните учреждения, а негови членове са двама педагози и двама писатели.

Информацията подбра и обработи Катя Кирилова,

докторант по детско книгоиздаване в СУ.