„Книжен прашец“: Първи стъпки на детското книгоиздаване у нас – част 2
Катя продължава да ни разказва за българското детско книгоиздаване и най-успешния период в неговата история – периодът между двете световни войни.
„Златният” период в детското ни книгоиздаване
Периодът между двете световни войни се смята за „златен” в детското ни книгоиздаване. Сред най-представителните издания от тези години са „Златна книга за нашите деца” (1921), дело на Александър Божинов; „Косе Босе” (1923), илюстрирана от Вадим Лазаркевич; „Неродена мома” в двете й издания с илюстрации първо на Сирак Скитник и после на Георги Атанасов.
В художественото оформление на изданията за деца между войните вземат участие повече от 120 художници, между които с изключителни заслуги са Иван Енчев-Видю, редактор на „първото специализирано” периодично издание за деца и юноши в областта на изобразителното изкуство „Пенкини картинки” (1904), Вадим Лазаркевич (наричан „баща на българската детска илюстрация”), Георги Атанасов, Илия Бешков, Александър Божинов, Никола Тузсузов, Невена Тузсузова, Борис Ангелушев, Никола Кожухаров, Стоян Венев, Наум Хаджимладенов, Димитър Тодоров-Жарава, Ненко Балкански, Васил Виденов, Бинка Вазова и др.
Не закъснява и международното им признание. Първото такова е „Шумейкър” (Женева) от 1929 г. на издателство „Хемус” за принос към детските издания. Четири години по-късно издателството печели наградата на Държавната печатница за най-хубаво отпечатана и оформена книга. Отличени са илюстрациите на Георги Атанасов към трите книги на Ран Босилек „Незнаен юнак”, „Неродена мома” и „Жива вода”. Най-голям брой награди родните илюстратори получават на Международна изложба на книгата в Лайпциг през 1959 г. – 16 златни, сребърни и бронзови медала.
Най-високо отличие е връчено на Борис Ангелушев за големия му принос в развитието на илюстрацията и оформянето на българската книга, а със сребърни медали за най-хубави илюстрации са наградени художниците Илия Бешков (посмъртно за „Хитър Петър”), Стоян Венев, Илия Петров, Любен Зидаров. Бронзови медали получават художниците Нева Тузсузова, Александър Денков и Стоян Атанасов.
На втората международна изложба на книгата в Лайпциг през 1965 г. българските майстори са отличени с 2 златни, 8 сребърни, 5 бронзови медала и 14 грамоти.Най-висока награда, златен медал, е присъдена на Любен Зидаров за илюстрациите към „Андерсенови приказки” и „Български народни приказки”. Сред носителите на следващи международни и национални награди са: Борислав Стоев, Мана Парпулова, Теню Пиндаров, Цветан Цеков, Стоян Атанасов, Атанас Нейков, Георги Ковачев, Никола Стоянов, Златка Дъбова, Симеон Венов, Борис Китанчев, Юли Минчев и др.
В края на 1928 г. е учредено първото „Дружество на писателите, приятели на децата”. То си поставя за основна задача да работи за обединяване на детските писатели, за утвърждаването и развитието на реалистичните, демократичните и хуманистичните традиции на българската детска литература. Включва се активно в организирането на Седмица на детската книга и броят на членовете му непрекъснато се увеличава, за да достигне четиридесет към 9 септември 1944 г. След това е трансформирано в отделна секция към Съюза на българските писатели.
Дом на детската книга
От 1959 до 2011 г. у нас функционира Дом на детската книга. Той наследява базата на Централната детска библиотека, а за негов пръв директор е назначен Асен Босев. Домът трябва да проучва произведенията за деца, да създава методически ръководства, да организира срещи с писатели и читатели, да провокира дискусии и обсъждания на проблемите в детската литература, да координира събитията по повод Седмицата на детската книга и др.
През април 1972 г. у нас е създадена секция към Международния съвет на детската книга (International Board on Books for Young People – IBBY) – най-голямата международна организация в областта на детската литература, oснована през 1953 г. в Цюрих. Тя учредява и връчва международни награди, сред които е „Златният медал Х. К. Андерсен”, почетни дипломи за писатели, художници, преводачи. Ежегодно организира Ден на детската книга, Биенале на илюстрацията. Към настоящия момент страната ни не членува в организацията.
Не забравяйте да прочетете и „Първи стъпки на детското книгоиздаване у нас – част 1“.
Повече за наградата „Ханс – Кристиан Андерсен“ и за българската следа в нея ще научите от проучванията ни.
Информацията подбра и обработи Катя Кирилова,
докторант по детско книгоиздаване в СУ.