Месец на европейските разказвачи: Песента на глухарчетата
След срещата с шведа Хенинг Манкел ще ви запознаем с още един скандинавски автор в рамките на специалния ни месец на европейските разказвачи – норвежката Хилде Хагерюп.
Герд е на 12 години и живее с майка си и по-голямата си сестра Сив в малко крайбрежно градче. Била е любимката на баща си, който е изчезнал при буря в морето по време на риболов със Сив. Самата Сив успява да се спаси по чудо върху пластмасов капак, но като реакция на преживяното започва да пее неконтролируемо. Естествено, всички са изпълнени със съчувствие и съжаление към нея, докато вечно недоволната и намръщена Герд предизвиква неодобрение.
Най-добрата приятелка на Герд е Кайса, докато доста инцидентно двете не се запознават с новодошлата Мая и нейното семейство. Оформя се момичешки триъгълник, а това, както всички сме изпитали на гърба си, води до различни комбинации, заговори и съюзяване на две от страните срещу третата.
В борбата да спечели вниманието на безупречната Мая, Герд обижда и нагрубява Кайса. Вбесява майка си с ненавременна покана на семейството на Мая на гости. Изпросва си наказание от учителя и общо взето успява да засегне повечето си познати. Освен това сестра й се влюбва в брата на Мая и Герд трябва да се справя с поредната новост.
За капак къщата, в която живеят, принадлежи на баба й и тъй като родителите й не са били официално женени, домът на семейството е несигурен. А трябва да ви кажа, че бабата е доста противен образ – властна, отвратителна, егоистична и зла. Тя изобщо не харесва Герд и непрекъснато й прави ехидни забележки, които у мен предизвикваха само две реакции – смях и непреодолимо желание да й се опълча. Способността да се надсмиваш над това, което те дразни, но не можеш да промениш, идва с годините. Така за Герд остава опълчването, което в никакъв случай не подобрява атмосферата между роднините.
Мислите на Герд са обсебени от загубата на баща й, а никой не си дава труд да отговори на въпросите й, да й разкаже какво точно се е случило, да обсъди с нея какво следва от тук нататък. За самите възрастни е трудно да осмислят и приемат внезапната загуба на близък човек, а какво остава за дете…
Историята на Герд ми припомни, че ние родителите често забравяме да нагаждаме очакванията си за поведението на децата ни към възрастта им, оставаме изненадани от нелогичните им реакции, „лоши” постъпки и негативно отношение. А за тях това са просто варианти да ни подскажат, че не могат да се справят сами и имат нужда от помощ.
С цялата й невъздържаност, упоритост и бунтарство Герд нямаше как да не ми стане симпатична. Уважавам децата, които са недоволни, задават въпроси, упорито търсят отговори за това, което им се случва и не се примиряват. Може би недоволството е по-пряк път към преодоляване на страданието отколкото затварянето в себе си, мълчанието, покорството и песента на глухарчетата?
Не забравяйте да прочетете и ревютата ни за “Книга за Хюго и Юсефин” на Мария Грипе, “Кучето, запътило се към далечна звезда” на Хенинг Манкел „Седмица от СЪБО-ти” на Паул Маар и „Сребро от Синята пещера” на Славко Прегъл – част от специалния Месец на европейските разказвачи.
Автор: Лора Филипова
[club]