Месец на европейските разказвачи: Седмица от СЪБО-ти
Господин Биров е плах млад човек, който живее на квартира при г-жа Червенозелева и се оставя да бъде мачкан от вечно мрънкащата си хазяйка. Освен това ходи на работа при г-н Горнокамъков и в живот му не се случва нищо интересно. Докато един ден Биров не осъзнава, че:
– в неделя пече неделно слънце
– в понеделник се среща с приятеля си Понев, с когото не са се виждали от години
– във вторник работи втора смяна
– сряда е средата на седмицата
– в четвъртък гръмват четири гръмотевици
– в петък е освободен пет часа по-рано от работа!
Осъзнавайки това любопитно стечение на обстоятелствата, Биров започва да очаква какви изненади ще му поднесе съботата. Докато се разхожда в зоопарка, господинът се натъква на странно същество с две нахални, щъкащи очички, огромна уста като муцуна, огненочервена коса, лице с големи сини точки и нос като хобот. Това прилично на прасенце момче крещи обиди по адрес на дебела дама и на старши учителя Гневлев и дразни всички, които не знаят неговото име. А името му е напълно ясно: С-Ъ-Б-О! Та все пак е събота и появата на един събо е нормално явление, нали?
Събо се отправя с г-н Биров към къщата му, където започват да се случват доста странни неща. Малкото човече изобщо не си поплюва и казва нещата такива, каквито са: г-жа Червенозелева е груба и нахална и се меси в живота на квартиранта си; г-н Горнокамъков се държи нечестно с Биров и измъчва служителя си нарочно; продавачите в Търговския дом се опитват да пробутват продуктите си и да натрапват своето мнение на клиентите. Но работата на Събо е да сложи всичко в ред чрез директните думи и стиховете, в които се крие цялата истина.
Г-н Биров прекарва цяла чудесна нова седмица, изпълнена с вълнуващи приключения. Макар и понякога лошото поведение на Събо да го вкарва в притеснения, защото е противоположно на неговия свит нрав, младият мъж разбира, че ако отстояваш интересите си и казваш нещата такива, каквито са, животът може да е весел и изпълнен със страхотни преживявания.
Докато живеят заедно, сините точки по лицето на Събо драстично намаляват, а Биров разбира едва в петък какво значи това… Бели мечки и полярен студ в стаята му, наводнения и машина за желания? Щом имаш Събо да себи си, чудесата са възможни! Остава само да се надяваш, че в неделя ще пече неделно слънце, в понеделник ще срещнеш с г-н Понев, във вторник ще си втора смяна на работа, в сряда ще е средата на седмицата, в четвъртък ще гръмнат четири гръмотевици, а в петък ще те освободят пет часа по-рано от работа!
–
Паул Маар е любимец на децата от различни поколения и е отличен с множество награди. Героят му Събо първоначално ми се стори доста странен, но всъщност той е като всяко дете – прям и напълно откровен. И ако възрастните са си наложили рамки на лицемерно благоприличие – пред теб са мили, а зад гърба ти те оплюват – Събо е напълно директен и не се стеснява да казва истината в очите (като всички деца, между другото :)). Вярвам, че книжката с неговите приключения ще се хареса и на българските читатели, а ако аз самата срещна един събо в събота, вече имам дълъг списък с желания!
Не пропускайте да прочетете и ревютата ни за „Книга за Хюго и Юсефин“ на Мария Грипе и „Кучето, запътило се към далечна звезда“ на Хенинг Манкел – част от специалния Месец на европейските разказвачи.
Автор: Вал Стоева