Месец на европейските разказвачи: Сребро от Синята пещера

В Месеца на европейските разказвачи попада и автор от мъничка страна с голяма култура на четене и книгоиздаване – Словения. Авторът е Славко Прегъл, а книгата, представена в нашия специален месец, е „Сребро от Синята пещера“.

Действието се развива на малък остров в Адриатическо море, на който летовници от сушата наемат къщи и се отдават на лятната ваканция – всеки по свой си начин. Бащите се събират при Фъртуната (стар гостилничар, който прави най-вкусните зъбари на скара) на по чаша вино, майките се занимават със свои си дела, а за децата започват дни на истинско веселие и безброй приключения.

Главните герои в повествованието са няколко по-малки и по-големи деца, запълващи времето си с плуване, припичане на слънце и с изследването на тайна колиба на вещица, живяла преди време на острова. Естествено, такива изследвания рядко удрят на камък и приятелите  се превръщат в своеобразни герои – поне за родителите си. Но нека започнем отначало…

Андрей е тийнейджър, започнал да възмъжава и да се интересува не само от детски игри, а и от „мацки“. Любопитството по противоположния пол напълно естествено го сприятелява със Заря – новодошла на острова, буйна девойка с къса коса, която не само плува прекрасно, но и умее да краде дни от календара. Деветнайсети – а, деветнайсети – б… За какво служат подобни дни, само две влюбени млади души знаят.

Освен Андрей и Заря, на острова вилнеят Гал и Клемен. Двамата братя са коренно различни. Докато единият умее да говори безспирно, другият е спец по изпразване на хладилника на семейството. Гал е бърз като вихрушка, често палав и неспокоен, а верен спътник му е кучето Каро.

Запленени от историята на Алекси (стар обитател на острова, живеещ със своето магаре) за старата колиба до малката църквичка, принадлежала на вещица, Гал и Андрей се канят да потърсят скрити съкровища в нея. С появата на Заря влюбеният Андрей отлага търсаческите си пориви за по-късно, но нетърпеливият Гал  поема на експедиция сам, за да прекара нощта в тъмна дупка – изподран и ожулен до кръв, а и доста уплашен. Оттук тръгва и мълвата за древен тунел, водещ до църквата и спотаил в пазвите си древни археологически находки.

Действието става напечено, когато на острова пристига целият състав на градския археологически музей, начело с директора Търпин, машинописката Весна, младия археолог Борут и стария Яка. Криминалните типове, решени да отмъкнат евентуалните находки, както и нахалните репортери, решени да гонят сензацията дори там, където все още я няма, също не липсват. А в центъра на действието спокойно се кипри морето, синьо като сребро, приютило в обятията си няколко палави деца, жадни за приключения.

Книгата е приятен разказ за първите любовни трепети между Андрей и Заря, за поведението на родителите в такива случаи и за ревността на по-малките дребосъци, желаещи да изглеждат по-големи. Тя носи спокойствието, каквото ще откриете само на някое малко островче, живеещо свой собствен живот. Море, златен пясък и кристална вода, добавени към истински приятели и една вещерска колиба – за какво по-приятно изживяване може да мечтае всеки малчуган?

Ако сте от нервния тип читатели, които очакват действието да се развива бързо и динамично – не се захващайте със Славко Прегъл. Историята в „Сребро от Синята пещера“ тече бавно и прокопава своите подземни канали, изграждайки образа на истински важното. Това истински важно се появява чак накрая и, понеже е дълго чакано, носи истинско прозрение за по-малките читатели. За да се срещнете със Заря, Андрей, Гал и Клемен в най-подходяща светлина, направете така: открийте свое малко островче, запасете се с верни приятели и ако случайно попаднете на вещерска колиба, първо прочетете в книгата как се процедира при такива случаи. После се захващайте за работа и… весело лято!