Месец на европейските разказвачи: Хюго и Юсефин

Европейските книги са като европейските филми – трябва да си живял на Стария континент, за да усетиш онова специфично излъчване, което те кара да размишляваш и те гложди отвътре. И ако американските четива са забавни, експлозивни и след тях не ти остава почти нищо като спомен, то европейските са друга работа. Действието се развива бавно, като спокойно течаща река, която прокопава своите каналчета в душата ти и се загнездва там, рисувайки нови светове и вълнувайки мислите и чувствата на читателя.

В един от най-европейските месеци, навръх Деня на Европа, „Аз чета“ и „Детски книги“ в партньорство с изд. “ЕМАС” организират кампанията „Авторите, за които можеше и да не сте чували“. Тя е посветена изцяло на творчеството на европейските разказвачи за подрастващи читатели и чрез нея пред вас ще се разкрие изумителният свят на европейската детска литература.

Първата книга от кампанията, която ще ви представим, е на шведска авторка, носител на Андерсенова награда. Името й е Мария Грипе и тя е позната на милиони деца по целия свят, а отскоро творчеството й се среща и на българския пазар. „Книга за Хюго и Юсефин“ разказва историята на две деца и техните вълнения в процеса на порастването.

Действието започва, когато Юсефин е на пет години. Истинското й име е Ана Гро, но тъй като никак не си го харесва, малката разбойничка си измисля ново – Юсефин Юханершон. Тя е дъщеря на пастора в мъничко селце, има по-големи братя и сестри и никой, ама никой не й обръща достатъчно внимание. Дете без надзор си е чисто дяволче, пуснато на воля, а за да оправдае това твърдение, малкото момиче бяга от вкъщи и по пътя попада на мила възрастна жена, която е готова на всичко, само и само да изкопчи някоя клюка от Юсефин. Приключението, наречено „баба Люра“ приключва доста болезнено и истината, която Юсефин научава, е че хората не винаги си подхождат по характер.

Другата болка на Юсефин е, че децата от селото не я харесват и странят от нея. Ами как не, нали износва дрехите на сестрите си и изглежда ужасно старомодно! Освен това не дъвче дъвка и не си купува сладолед от магазина, а косата й не е модно фризирана. В изблик на страстно желание да покаже, че може да е като другите, малката скъсява роклята си сама и се подстригва. Резултатът е катастрофален, но пък Юсефин си спечелва възможността на подари балон на истински крал.

Когато тръгва на училище, нещата леко се променят. Другите деца отново не я приемат, а злобната Гунел се опитва да я тормози по най-долен начин. За щастие, Юсефин успява да си намери приятелка – Карин и да се чувства поне малко щастлива. Естествено, както при всички момичета, с Карин имат разногласия, които трябва да изглаждат на сок в градината под оранжевия чадър, но все пак на хоризонта изгряват и по-щастливи дни.

Кой обаче е Хюго? Той е чудак: живее навътре в гората, не идва редовно на училище и се опитва да е коректен към всичко, с което се занимава – с дялкането на дървени фигурки, с отглеждането на водни паяци и т.н. Училището никак не му е приоритет и затова в първите седмици редовно отсъства от занятията. На въпросите на Юсефин защо не ходи, отговорът е: „Направо не е за вярване колко рано затварят“.

Не мислете обаче, че Хюго е хулиган – напротив. Той е смел, честен и е способен да спечели сърцата и на съучениците си, и на възрастните. Преживява смъртта на майка си, без да занимава никого и на моменти проявява повече мъдрост и търпение дори от госпожица Сунд – учителката му. А отсъствието му от занятия е бедствие за Юсефин, която е силно привързана към момчето.

Как се кара старомодно колело, защо паяците са любопитни и възможно ли е градинарят да е Господ? Отговорите на тези и много други въпроси ще откриете в “Книга за Хюго и Юсефин”. Героите на Мария Грипе са чаровни, забавни и на моменти изпадат в доста интересни ситуации. И ако в началото бях убедена, че книгата няма да е от най-забавните, защото не започва експлозивно, към средата вече нямах търпение да продължа да й се наслаждавам. Юсефин ми напомняше на Пипи и Емил от Льонеберя, както и на всяко малко дете, с което съм се срещала в живота си, а Хюго ме впечатляваше с мъдростта си – още малък, а вече знае кое е истински стойностното в живота.

Книгата е истински европейски шедьовър и не случайно авторката му е носител на престижната награда “Ханс Кристиан Андерсен”!

Автор: Вал Стоева