„Портокалови дни“, в които неусетно порастваш
Има моменти в детството, когато се променяш толкова бурно, че като се огледаш назад, ти се струва, сякаш за седмица си преживял колкото за няколко месеца. Такива са „портокаловите“ дни на 13- годишния Дарек, който живее с баща си и малката си сестричка Ема, редовно хвърля по един пердах на заклетия си враг Хуго, опитва се да свикне с присъствието на чужда жена у дома, а в същото време, някак между другото, се е влюбил в Ханка, с която се познават от съвсем малки.
Ежедневието на Дарек е изпълнено с множество задължения и рядко остава време за нещата, които обича да прави. След смъртта на майка му той е отговорен за Ема, която е различна от другите деца, защото е умствено изостанала. Баща му се справя трудно с издръжката на семейството и често търси утеха в местната кръчма. Но когато приятелят на баща му Антон му предлага бизнес с коне, нещата като че ли потръгват към добро. Дарек открива, че му доставя удоволствие да се грижи за конете, а самочувствието му се повишава от гласуваното доверие.
Ива Прохазкова е от писателите, които подхождат честно и с голямо уважение към детството. То често се оказва един труден период за децата, през който те са натоварени с много отговорности. Дори в идилията на селската ваканция („Ваканция с магарешки уши“) неизбежно прозират проблемите, които карат децата прекалено бързо да пораснат. За Дарек такъв товар са грижите за сестричката му. В сърцето му бушува смесица от нежност, чувство за дълг, отчаяние, понякога дори гняв заради тази зависимост. Докато тя е на училище, той се чувства „лек и безгрижен“ без нея, докато страхът, че може да закъснее, да забрави и по негова вина да й се случи нещо, не се появи отново „като досаден пес, който не можеш да пропъдиш“. Ема е част от уроците, предадени от майка му; един от възлите на живота, които завързваш веднъж, за да не забравиш никога.
Докато момчето успешно “жонглира” с конете, училището, Ема, Хуго и онлайн/офлайн общуването с Ханка, татко му се опитва да разреши своите проблеми по начин, който никак няма да се хареса на сина му. Неизбежното разкритие, което дава отговор на всички недомлъвки и странности, се превръща в един от онези моменти, когато се прощаваме завинаги с част от детското в нас. Дарек се чувства предаден от възрастните, които са злоупотребили с доверието му и са го заблуждавали в продължение на седмици. За да продължи напред, той ще трябва да се опита да вникне в мотивите им и да разбере, че животът често ги изправя пред решения, които не са черно-бели, а компромисите понякога изглеждат неизбежни, особено щом се касае за бъдещето на децата им.
“Портокалови дни”(изд. Емас) е една чудесна книга за прехода към юношеството. Тя е по-сериозна от “Ваканция с магарешки уши”(издадена също от Емас) и макар да ми липсваше свежият хумор и някой забавен герой като магаренцето Амос, в някои отношения ми хареса дори повече. Образът на Ема ще остане в спомените ми, нежен и деликатен, нарисуван с много човечност и без преднамерена сантименталност. Насред бурите на съзряването тя е като малък остров на невинността; дете, което никога няма да порасне. А след всичко преживяно за брат й няма друг избор, освен “да приема нещата такива, каквито са”. И вече не се страхува да срещне погледа на Ханка.
Не пропускайте ревютата и за другите книги от страхотната поредица “Европейски разказвачи XX-XXI в.“ на издателство „Емас“ с творби на Хенинг Манкел, Даниел Пенак, Ева Ибътсън, Хилде Хагерюп, Ива Прохазкова, Тадей Голоб, Тимоте дьо Фомбел, Рената Щулцова, Ендре люн Ериксен, Майте Каранса, Мария Грипе, Силвана де Мари.
Вземете книгата с код с кауза DK19 от Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg. Когато купувате книги с този код, вие подкрепяте насърчаването на детското четене в България.