Дора Габе за децата и книгите

Ран Босилек не е единственият мисионер на детската книга у нас през „златния” й период. Нежната част от българския интелектуален елит в лицето на Дора Габе също приема присърце задачата да се увеличат пишещите за деца у нас.  Освен че се заема усърдно с поезия за деца след Първата световна война, тя непрекъснато моли и приканва редица автори и илюстратори да се „захванат” и с детската тема. Делото й в началото е предизвиквало насмешка у тях. Някои като Николай Лилиев дори казват по нейн адрес: „жалко за Дора, ще се погуби с тая детска литература”.

Благодарение на упоритостта й към писането и рисуването за деца се насочват Ангел Каралийчев и Илия Бешков. За привличането им към каузата Дора Габе разказва по следния начин:

„Когато поканих Ангел Каралийчев да напише нещо за деца, той се поизчерви, наведе глава – никога не беше и помислял да пише за малките… Обеща ми, но при едно условие: да покаже написаното само на мене, а аз да пазя това в пълна тайна… Поканих и Илия Бешков да нарисува нещо за децата, а той ми отвърна: „Искаш да ти вдигна скандал ли?”. Скандално се смяташе да се пише и рисува за деца…, но после склони.”

Години след това Бешков с признателност и закачка рисува карикатура, в която Дора Габе тика детска количка, в която са се настанили куп детски писатели, които тя обгрижва.

Дора Габе е един от редакторите и авторите на започналата да излиза през 1924 г. с финансовата подкрепа на Министерството на народното просвещение „Библиотека за малките”. Всяка от книжките е с тираж 5000 екземляра, с високо качество на оформлението и печата, с добре подбрано съдържание и на достъпни цени. Издава се в отговор на изискване по Закона за детската книга. Н. Т. Балабанов  посочва:

„успехите на „Библиотека за малките” и значително увеличеният брой деца-читатели, накара частната инициатива да подири най-добрите сили между писателите и художниците… „Библиотека за малките” имаше решително влияние, за да получи трудът на писателя и художника по-висока морална и материална стойност, за да бъдат спечелени и детето и възрастният за книгата и за да се подготви най-после обществото да държи за вида и формата на книгата”.

Така според него с удивителен героизъм, амбиция и съзнание заработват някои фирми и най-вече книгоиздателствата „Т. Ф. Чипев”, „Хемус” и „Хр. Г. Данов”. Техните емблеми се превръщат в гаранция за качество на съдържанието и оформлението, а издателите, стоящи зад тях, в меценати на изкуството на книжната направа за деца.

Благодарение на личности като Дора Габе и Ран Босилек, на появилите се издателства с приоритет книги за малките и на стимулиращия закон за детската книга в годините след Първата световна война в литературата за деца настъпва необикновено оживление. Заедно с Елин Пелин, Чичо Стоян, Ран Босилек и Дора Габе се утвърждават Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Константин Константинов, Гео Милев, Е. Попдимитров, Калина Малина, Веса Паспалеева, Георги Райчев, Йордан Стубел, Св. Минков, Н. Фурнаджиев, Д. Пантелеев и др.

Неуморното служене на литературата за деца при Дора Габе се изразява и в творчеството й за малките. Началото е поставено с включването на стихотворението й „Катето и Джори” в бързо прочулата се „Златна книга за нашите деца”, съставена и илюстрирана от Александър Божинов през 1921 г. Две години по-късно излиза първата й детска книжка „Малки песни”, а през 1924 г. е отпечатана стихосбирката „Калинка-Малинка”. От този момент насетне тя се посвещава основно на децата и периодично се появяват нейни нови заглавия. Едно от най-интересните е „От слон до мравка”, илюстрирано не от кого да е, а от Илия Бешков (същият, който в началото смята идеята да рисува за деца за абсурдна). Дора Габе сътрудничи на редица списания за деца, сред които „Светулка”, „Детска радост”, „Детски свят”, „Весела дружина”, „Прозорче”, „Славейче” и др.

Интересно се раждат идеите за детските книжки на Дора Габе. Ето как разказва историята за написването на „Горската къщичка”:

„написах я, защото… ще ви кажа откъде ми хрумна. Много гости идваха при Ангел Каралийчев, който живееше при майка ми и баща ми в един полуетаж. Другарите му ядат и пият и всичко плаща нещастният Ангел. А самият той – студент, едва има пари. И тогава сякаш беше на мода да пишем за разни животни и насекоми и аз си казах: „чакай да напиша за животните и насекомите и те да се събират и да мъчат домакините”. Та затуй Писанка и Шаро отиват в гората и заживяват в тази къщичка. Тя беше много спонтанно написана тази поемка…”

Дора Габе непрестанно търси ролята на възрастните в живота на детето и детето във възрастните. Според нея

„детето е човек и трябва да се гледа на него като на равен – но друг”.

Ако искаме

„да бъдем приятели с детето, трябва да се стараем да разберем душата му, да видим малката личност в него”,

а то също ни наблюдава, без да го забележим. Тя смята, че

„всичко може да се разкаже на детето, само трябва да умее човек да разказва по детски, а то е преди всичко усет към приказката и нейните вечни закони”.

И продължава:

„трябва, освен това, човек да умее да събуди детето в себе си – т.е. себе си. Чрез душата на детето в нас можем да говорим на детето – като на равен на равен. Казват, че гениите са деца. Чудно ли е? Не са ли те в творчески момент при изворите на своя дух – не са ли при детето в себе си – и не затова ли са светли и прояснени като деца?”

Информацията подбра и обработи Катя Кирилова, докторант по детско книгоиздаване в СУ

Още за историята на детските книги може да научите в: „Първи стъпки на детското книгоиздаване – част 1“, „Първи стъпки на детското книгоиздаване – част 2“, „Детските книги по света“, „Раждането на приказките“, „Приказките у нас“ и „Другото лице на Ран Босилек“.