Първите стъпки на детските книги по света
Въпросът коя е първата книга в света, отнесена към най-младите читатели, все още няма категоричен отговор. Kатя Кирилова, докторант по детско книгоиздаване в СУ, прави кратък обзор на развитието на литературата за деца и претегля основните предположения за първото заглавие, предназначено за техния прочит.
За предшественици на детските книги се считат предаваните устно произведения на народното творчество и творбите за възрастни, които се възприемат и от малките. Изследователите смятат, че детското четене води началото си от най-дълбока древност. За онагледяване на думите си те използват „Панчатантра” (Индия) и „Одисея” (Гърция), които привличат вниманието едновременно на възрастните и на младите читатели. След приемането на християнството разпространяваните произведения са основно религиозни, не се различават по възрастова предназначеност и се размножават ръкописно. Те се допълват от устно предаваните приказки и легенди, но специално създадените за деца книги се появяват значително по-късно.
Литературата за деца възниква, когато детството започва да се смята за важен период от развитието на човека и се появяват произведения, написани специално за малките читатели. Сериозен стимул за възникването й е въвеждането на книгопечатната технология в Европа през XV век. Благодарение на нея се увеличава броят на издаваните учебници и граматики, появяват се букварите и читанките. Английският печатар Уилям Кекстън, който през 1477 г. въвежда книгопечатането в родината си, отпечатва басните на Езоп и популярния тогава „Роман за Лиса”, превърнали се в любими четива на поколения деца.
Въпреки това до появата на същинските книги за деца минават още близо три столетия. Основната причина за забавянето им е възприемането на децата само като по-малки на ръст възрастни, които нямат нужда от специално предназначени за тях книги. Пътят, който повечето национални литератури извървяват, е на постепенното осъзнаване на детските особености и потребности като читатели. В началото той обикновено се свързва с обезпечаването на образователните им нужди и с откровено дидактичния характер на посланията, които носят. Ето защо повечето от националните литератури приемат първите си учебни издания за своите първи детски книги. Така например руснаците смятат отпечатана в Льов от Иван Фьодоров през 1574 г. „Азбука” за първата си печатна книга за деца. Тя включва азбуката и упражнения за четене, граматика и христоматия. Ние пък приемаме „Рибния буквар” за такава.
Появата на „Сетивният свят в картини” („Orbis Sensualium Pictus”) на чешкия просветител и педагог Ян Амос Коменски повежда по нов път развитието на литературата за деца. През 1657 г. той издава на латински учебник, който съобразява с възприемателните особености на малките си читатели. Коменски знаел, че децата ще възприемат по-бързо и лесно информацията, ако е придружена от изображения. Заради този му подход днес повечето изследователи приемат „Сетивният свят в картини” за първата детска книга в света. От съвременна гледна точка тя е енциклопедия със 150 илюстрации и с поясняващ ги текст.
Учените смятат, че факторът с първостепенно значение, който повлиява отделянето на детските книги от тези за възрастни, е използването на илюстрации. След издаването на „Orbis Sensualium Pictus” броят на книгите за деца, създадени по неговия модел, се увеличава значително. Включването на изображения се подпомага от развитието на гравюрата като техника. Въпреки това основната част от илюстрациите са схематични и с малка художествена стойност, а текстът е с дидактичен характер.
Интересно явление през XVII век са т.нар. „аd usum delphini” („предназначени за дофина”) – адаптирани произведения с класически текстове, използвани за обучението на сина на френския крал Лудвиг XIV. Издадени специално за него са 64 тома, започнали да излизат през 1670 г., когато е на 9 години и спрели през 1698 г., когато е 37-годишен и има свои синове. След това те се използват в учебния процес на създаденото към кралския двор светско училище за децата на аристокрацията. По този начин постепенно кръгът, в който се четат, се разширява, а „аd usum delphini” започва да се използва и като понятие за означаване на адаптирани текстове. Примерът на европейските издатели преминава и отвъд океана, където през 1687 г. в Бостън е издадена първата книга за деца там – „The new England primer”, която е преиздавана многократно повече от два века.
Следващият XVIII век е белязан от два любими и на децата, и на възрастните романа – „Робинзон Крузо” и „Пътешествията на Гъливер”. През 1744 г. се появява първата написана специално за деца книга в Англия – „A Little Pretty Pocket Books”. Издателят й Джон Нюбъри е и първият в света, който отваря издателска къща само за детска литература, а първата награда за детска книга в света носи именно неговото име. От 1922 г. насам детските библиотекари от Американската библиотечна асоциация ежегодно награждават с медал „Джон Нюбъри” детски книги с изключителен принос към литературата за деца. Въпреки тези първи опити, специалните издания за децата до средата на следващия век са малко на брой.
Истинският разцвет на литературата за деца, резултат от промененото отношение към малките читатели, започва през втората половина на XIX век. Изследователите смятат, че същинското книгоиздaване за деца се появява тогава, когато картинките стават неизменна част от текста и на тях започва да се обръща същото внимание като на съдържанието. Първите опити за това са от 1845 г. на немския лекар Хенри Хофман, чийто пример бързо се взаимства от издателите и започва да шества из цяла Германия. През 1860 г. Вилхелм Буш създава станалите изключително популярни разкази в картинки „Макс и Мориц”, които бързо се разпространяват в Европа.
По този начин през 60-те години на века илюстрациите стават неизменна и съществена част от книгите за деца. Тогава детското книгоиздаване започва своето развитие като самостоятелен профил. Появяват се множество издателски къщи, които се посвещават на издаването на книги за деца. Станалите популярни в дадена страна детски книги прекрачват националните граници и се издават в останалите европейски държави. Приказките на Братя Грим, Шарл Перо, Х. К. Андерсен, О. Уайлд, В. Хауф стават любими на децата от всяко поколение. Именитият френски график Гюстав Дюрер илюстрира приказките на Шарл Перо, адаптациите на „Дон Кихот” и „Гаргантюа и Пантагрюел”.
Малко по-късно се появяват и множество произведения, станали част от световната литературна класика. Това е причината XIX век да се нарича „златен век” на детската литература. Достатъчно е само да изброим малка част от тях, за да разберем защо е така. Сред тях са: „Алиса в страната на чудесата” (1865), „Алиса в огледалния свят” (1871), „Островът на съкровищата” (1883), „Книга за джунглата” (1894), „Приключенията на Том Сойер” (1876), „Приключенията на Хъкълбери Фин” (1885), „Приключенията на Оливър Туист” (1838), „Чичо Томовата колиба” (1852) и много, много други.
Не пропускайте да извървите първите стъпки на детското книгоиздаване у нас: