Децата от Шумотевица, които живеят мечтаното детство

„Ние,  децата от Шумотевица” (изд. ПАН) е най-романтичната детска книга на Астрид Линдгрен, която съм чела. Томчето включва три повести – “Всички ние, децата от село Шумотевица”, “Още за нас, децата от село Шумотевица” и “Винаги е весело в село Шумотевица”.

А какво е Шумотевица? Това е малко шведско селце, сгушено нейде из планините. В случая малко означава 3 къщи и общо 6 деца, които мога да изброя поименно без да ви отегча: Ласе, Буле и Лиза от Средната къща, Брита и Ана от Северната къща и Уве от Южната. В цялото село има само един дядо – този на Брита и Анна, но всички деца го припознават като свой.

Вероятно в ума ви вече се е оформило едно голямо „УЖАС! КАКВА СКУКА!”. Нищо не е по-далече от истината. Докато четях увлекателния и забавен разказ на Лиза за живота на децата в Шумотевица, постепенно ми се прииска собственото ми детство да е било такова. Игрите и дрязгите на шестте деца са отлично познати на всички ни (криеница, гоненица, плуване в езеро, скитане из горите за боровинки и малини, вечното заяждане между момчета и момичета), но чрез разказа на Лиза успях да усетя абсолютното удоволствие, което те могат да носят. Животът в Шумотевица определено не е драматичен или пък изпълнен с невероятни приключения, което не пречи след последната страница да вярвам, че това е най-щастливото и пълноценно детство, за което бих могла да си мечтая. И тъй като такава мечта е неосъществима, остава ми само да въздъхна като Ана:

“На мен пък ми е мъчно за онези, които не живеят в село Шумотевица.”

Майсторството на Астрид Линдгрен е в умението да покаже, че щастието в живота идва от простичките неща – сплотено семейство, добри приятели, ежедневен труд сред невероятна природа. Чудесно би било ние, възрастните, да препрочитаме книгата на Линдгрен, за да си припомняме, че нямаме истинска нужда от повечето неща, към които се стремим, и те няма да ни донесат желаното щастие. Най-важни са не материалните притежания, а отношенията с хората, с които живееш. А хората сме така устроени, че лесно губим от поглед същественото. За щастие „Ние, децата от Шумотевица” е като чифт очила, които фокусират читателите от всички възрасти върху тайните на щастливия живот.

Ревюта на още книги от Астрид Линдгрен – “Пипи Дългото Чорапче”, “Роня, дъщерята на разбойника”, “Островът на чайките”, “Пипи Дългото чорапче организира похищение на коледна елха”, “Расмус и скитникът”, “Кале детектива”.

Автор: Лора Филипова