Магията на лятото на „Островът на чайките“
Когато „Островът на чайките“ на Астрид Линдгрен (изд. ПАН) попадна в ръцете ми, най-много ме учуди това, че не съм я чела. Когато бях малка, Астрид Линдгрен ми беше много любима! „Пипи дългото чорапче“ бе първата книга, която прочетох сама (както се случва с много хора). Влюбих се в „Братята с лъвски сърца“, особено в по-големия от двамата. Така постепенно прочетох всички книжки на Астрид Линдгрен, издадени на български.
Впоследствие баща ми носеше непревеждани нейни романи от дългите си командировки в Германия. Бях убедена, че не само съм изчела всичко нейно по няколко пъти и то на два езика, но и че съм истински специалист. Оказа се, обаче, че греша, защото даже не бях чувала за „Островът на чайките“. Радвам се, че имах възможността да поправя това.
Татко Мелкер, който отглежда сам четирите си деца – Пеле, Йохан, Никлъс и тяхната сестра Мейлин – решава да изненада семейството си, наемайки за лятото малка дървена къща на Острова на чайките. Той се намира само на един час път с корабче от Стокхолм, но е съвсем различен от града, което го прави прекрасна ваканционна дестинация. Първоначално четирите деца, свикнали на градския начин на живот, не са очаровани от идеята на баща си, но това се променя още в мига, в който стъпват на брега на острова. На малкия Остров на чайките живеят едва няколко семейства, наброяващи общо не повече от 10 човека, но сред тях Мелкерови, намират добри приятели, разбиране и приключения.
Най-малките – Пеле, Стина и Тьорвен – се грижат за своите животни, играят на брега, правят пакости, падат в морето и са готови да ви развеселят във всеки един момент. Подрастващите – Теди, Фреди, Йохан и Никлъс – откриват вълшебството на истинското приятелство по време на страшни морски бури, в скрити дървени колиби. 19-годишната Мейлин разбира какво означава да се влюбиш за пръв път, а татко Мелкер, писател по професия, открива вдъхновение, спокойствие и помощ в отглеждането на децата си. Както всичко хубаво, обаче, лятото на Острова на чайките върви към своя край. Ваканцията отминава и децата трябва да се върнат на училище. Ще се върнат ли отново на Острова на чайките?
„Островът на чайките“ (изд. „ПАН“) е магическа книга. Не бих я определила в никакъв случай като детска и то не защото не е подходяща за деца. Напротив! „Островът на чайките“ може да бъде четена не само от деца на различни възрасти, но и от тийнейджъри и възрастни. Тя спада към онази особена категория книги, които съдържат в себе си едновременно магията на детството и тайната на порастването. Като например „Малки жени“ на Луиза Мей Олкът и трите й продължения (сред които „Добри съпруги“), или поредицата за „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ на Луси Монтгомъри, които дават по нещо на всеки читател.
Книгата може да бъде четена на 10, на 20 или на 30 години, от позицията на дете, млад възрастен или родител, и всеки ще намери за себе си в нея нещо различно. Отпечатана за пръв път през 1968г., тя се причислява към зрялото творчество на Астрид Линдгрен. Нейната аудитория е по-различна от тази на ранните й детски романи. И въпреки че от първото му издание до сега са изминали почти 50 години, романът звучи изключително съвременно. Сега, когато лятото е към своя край и всички трябва да се връщаме на градина, училище, лекции или просто на работа, „Островът на чайките“ е прекрасен избор за книга, с която за последно да отпразнуваме магията на лятото и да натрупаме емоции, които да ни топлят в началото на есента.
Автор: Рада Тилкова