Трогателната история в “Дневникът на Беки”
20.07.2018

“Дневникът на Беки” (изд. ФЮТ) е от книгите на Майкъл Морпурго, които могат да те разплачат с няколко думи и същевременно да ти покажат, че дори най-големите беди не продължават вечно и винаги има светлина в тунела.

Беки живее във ферма със семейството си. Родителите й отглеждат първокласни крави от породата “Глостър”, прасета и овце. Всички те са част от голямото щастливо семейство на момичето. Към най-добрите й приятели спадат и кобилата Руби, както и кучето Бобс. Майката на Беки е учителка и не разбира желанието й да прекарва цялото си време с животните, вместо да упражнява английския си език. Баща й, от своя страна, е търпелив, внимателен и винаги усеща какво да направи, за да я зарадва. Възпитателните му методи включват “зачисляването” на овце към Беки, за да се грижи за тях и дори да им помага при раждането на агънца. 

Всичко това научаваме от дневник, започнат на 1 януари 2001 г. В него момичето споделя всичко за кобилата Руби; за агънцето, наречено Малкия Джош, на когото тя помага да се роди; за ливадите на съседа Бейли, през които обича да препуска; за приятелката си Джей, която често не разбира увлечението й по животните… Тези ежедневни момичешки писания може би нямаше да са толкова важни, ако не се случва нещастието. На 300 км от фермата избухва епидемия от шап и семейството ще трябва да впрегне всичките си молитви коварната зараза да не стигне до тях.

“Откакто напуснах неделното училище преди няколко години, не бях казвала нито една молитва. До днес… След това, както се молех, се разгневих. Разгневих се на Господ. Защо позволява това да се случва? Защо е направил така, че болестта да дойде и тук?

На вечерята разбрах, че Господ изобщо не е намесен…”

Е, молитвите не винаги вършат работа. Шапът покосява фермата на Спек, а после и на съседа Бейли. Стотици рубиненочервени девънски крави трябва да бъдат унищожени, а бащата на Руби става все по-нервен и притеснен. Момичето е изпратено при леля си Лиз в селото, защото нещастието витае във въздуха като черна прокоба. Дали епидемията ще пощади Малкия Джош, кравите с имена на цветя, прасетата, овцете?

За фермерите унищожаването на животните им е равносилно на погубването на техния собствен живот. Равносилно е на загубата на прехраната и на някои от най-добрите ти приятели. Бащата на Беки, винаги слънчев и позитивен, може и да не успее да приеме подобна трагедия. А дали ще продължи да пее Danny Boy, само времето ще покаже. И Майкъл Морпурго.

“Дневникът на Беки”  (изд. “ФЮТ”) е изключително реалистична история за нещастието, споходило стотици английски фермери през 2001 г., когато епидемия от шап унищожава добитъка им. В характерния си стил Морпурго показва, че именно големите изпитания разкриват кои са хората, на които можем да разчитаме в най-мрачните периоди от живота си и които няма да ни оставят да се откажем. А това е именно семейството. Членовете на сплотеното и задружно семейство на Беки са опора един за друг и без взаимната си подкрепа, преживяването на трагедията би било невъзможно.

Преводът от английски език е дело на Екатерина Митренцева, а впечатляващите графични илюстрации, дело на Биляна Господинова, придават особен колорит на историята и правят читателското изживяване още по-пълно.

Не пропускайте да прочетете и ревютата за други книги на Майкъл Морпурго: “Боен кон”, “Слон в градината”, “Сянка”, “Пеперуденият лъв”, “Невероятната история на Адолфус Типс”, “Супер!”, “Костенурката Занзибар”, “Историята на редник Пийсфул” и “Каспар котешкият принц”.

Книгата бе част от Месеца на Майкъл Морпурго, организиран от изд. “ФЮТ”.

А ето и песента, която бащата на Беки обича да пее:

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар