Мумини в края на ноември…
30.11.2017

Краят на ноември наближава и по традиция си припомняме едноименната книга от муминската поредица на Туве Янсон.

Книгата на Туве Янсон „В края на ноември“ (изд. “Дамян Яков”) е една от най-тъжните книги в муминтролската поредица, поне за мен. Тъжна, защото мумините ги няма, а всички внезапно изпитват непреодолимото желание да ги видят, да поговорят с тях и да се потопят в уюта на щастието им.

През ноември се случва нещо странно… С настъпването на есента Филифьонката, хемулът, хомсчето и Старчето изпадат (всеки по своему) в меланхолично настроение. Те правят равносметка на изминалото време, търсят сред спомените си щастливи мигове или мечтаят за спокойствие и ведрина, каквито не успяват да получат от ежедневието си:

- Филифьонката, вманиачена в почистването, преразглежда целия си живот и изпада във временна неспособност да подрежда заради един инцидент с покрив и фини чорапи, който едва не й коства живота. „Прогледнала“ за смисъла на нещата (макар и само временно), тя стяга своя куфар, грабва порцелановата ваза и се отправя на път…

- Хемулът пък осъзнава, че всеки ден той не е с нищо по-различен от един хемул, който премества разни неща от едно място на друго и дава наставления кое как да бъде, но всъщност не върши нищо смислено. Ровейки в спомените си, пред него изплува приятната картина на една южна стая, в която се буди сутрин с весело настроение. Воден от тези приятни чувства, хемулът грабва четката си за зъби и потегля…

- Хомсчето е мечтател. То живее в лодката на хемула, свито на кълбо в навитото въже и най-много от всичко обича да си представя нещата от живота. Водеща картина в съзнанието му е посещението на Муминската долина и срещата му с мама Муминка. Затова един ден то просто взема решение да почука на вратата и да се представи…

- Старчето е толкова ужасно стар, че вечно забравя. Най-хубавият момент е, когато забравя собственото си име. Отегчен от роднините си и от всички безсмислени разговори, от всички ненужни неща, които се очаква да помни, Старчето будува и чака. Спохождайки го призори, желанието да посети една долина е толкова силно, че му трябва време да се подготви и да забрави всичко излишно.

Четиримата герои се озовават почти по едно и също време в Муминската къща, подтикнати от желанието си да видят мама Муминка и татко Мумин. Семейството обаче е изчезнало! Мебелите са покрити, всичко е прашно, а къщата е студена и не ухае на кафе. Разочаровани от липсата на семейството, героите се опитват да поддържат живота в къщата такъв, какъвто си мислят, че трябва да бъде, но…може ли някой да се сравнява с добрите, позитивни, весели и разпръскващи обич мумини?

В дългото си чакане Филифьонката, Хемулът, хомсчето Тофт и Старчето се оказват редом с Мюмлата и Снусмумрик. Те също се завръщат в долината, водени от свои си желания и цели. Всички герои присъстват на тържеството, организирано в чест на Прадядото, наслаждават се на театъра на сенките на Филифьонката и на танца на мюмлата, похапват от костура на Старчето и се наслаждават на песните на Снусмумрик. Но… В края на ноември“ всички се отправят натам, където трябва да бъдат. Защото през есента всеки трябва да направи своя избор дали ще натрупа запасите си и ще се скрие на топло или ще поеме на път. И важното е да бъде направен изборът, докато е време. А онези, които истински жадуват нещо и имат търпението да го дочакат, ще успеят да слязат на брега, да поемат въжето на лодката и да се срещнат с мумините.

Ревюто е публикувано за пръв път през 2012 г. в кампанията “Месец на мумините”.

Автор: Вал Стоева




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар