Другото лице на Ран Босилек
31.10.2014

Името на Ран Босилек предизвиква у повечето от нас сходни асоциации: „Косе Босе”, „Патиланци”, „Кумчо Вълчо”, „Кума Лиса”, „Баба Меца”, „Неродена мома” и др. Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани народни приказки. Някои си спомнят и рожденото му име – Генчо Негенцов, както и факти от интересната му биография на учител и адвокат.

Ние ще се спрем не на неговото литературно наследство за деца, а на работата му за развитието и утвърждаването на българската детска книга не само като писател, но и като ангажирана с детското книгоиздаване личност. Задачата ни трудно може да бъде решена накратко, но все пак ще се опитаме да ви покажем някои основни щрихи от „другото” лице на Ран Босилек.

Те се очертават най-ярко при работата му на редактор в акционерно дружество „Хемус”. Тук се срещат неговият талант, професионализъм и отдаденост на детската литература със стимулиращата и подкрепящата развитието й политика на издателството – една изключително добра и работеща комбинация. Неслучайно примерът и опитът на „Хемус” са единодушно избрани от изследователите за най-представителни в детското ни книгоиздаване преди 1944 г. Приема се, че най-ползотворният период в развитието му минава под ръководството на Христо Хаджиев, който е един от съдружниците в дружеството. Той определя гъвкавата пазарна политика, която се характеризира с инвестиране на средствата от популярните и бързооборотни заглавия в издаването на качествени произведения от български автори. Основната част от успеха на издателството се дължи на внимателно подбрания екип от професионалисти, които работят в него. Сред тях се откроява фигурата на Ран Босилек, който прекратява адвокатската си практика и започва работа като редактор на списание „Детска радост” през 1923 г. Списанието е от най-четените, обичаните и професионално списваните през периода, мнозина и до днес си спомнят с носталгия за него. Изданието започва своя живот благодарение на Христо Хаджиев, който преди войните издава поредица от книжки за деца, носещи това име. Впоследствие тя прераства в популярното списание „Детска радост”, което се превръща в неформална институция за родното ни детско книгоиздаване.

Ран Босилек утвърждава модел, който и днес може да служи за пример как успешно да се откриват и издават стойностни произведения за деца. Огромен е приносът му при подтикването на родните автори да обърнат поглед към децата и да пишат за тях. Не едно са свидетелствата от епохата, онагледяващи подхода на главния редактор към сътрудниците на „Детска радост”. Най-често цитирана е Елисавета Багряна, която споделя, че ако не е била неговата упоритост, никога не би станала детска писателка: „Почнах да пиша стихове за деца, без да имам влечение. Понеже Ран Босилек настояваше. Колко пъти е идвал на „Брегалница”. Ако не беше той, никога нямаше да напиша стихотворения за деца. Молеше, искаше.” В резултат от настойчивостта на редактора в „Детска радост” излизат немалко нейни стихотворения, които впоследствие са издадени в книжка. Елисавета Багряна не пропуска да допълни, че Ран Босилек е бил между малкото почтени редактори, които не ограбват сътрудниците си, а им заплащат. „Плащаше хонорар редовно. Няма в „Детска радост” едно мое стихотворение без хонорар.” Освен нея, сред авторите на „Детска радост” Ран Босилек успява да привлече и Дора Габе, Веса Паспалеева, Калина Малина, Асен Босев, Чичо Стоян, Гео Милев, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елин Пелин, Георги Райчев и др. Сътрудните му неведнъж споделят, че той е бил изключително прецизен в редакторската си работа, отнасял се е с уважение и е оценявал труда на всеки от тях, опитвал се е да запази стила им, давал им е свобода при избора на темите.

Освен редактирането на „Детска радост” Ран Босилек е автор и на множество произведения за списанието, които излизат почти във всеки негов брой. Заедно с това под професионалния му надзор се издават всички книги за деца на „Хемус”. Както казва Албена Янкова: „твърде обемна и отговорна е била работата му и много трудности е трябвало да преодолява, за да излезе една книга в добър вид. При всеки един от сътрудниците си той е отивал, за да размени мисли, да сподели идеи, да убеждава, докато постигне това, което е смятал за идеално”.

Изключителни са заслугите му и за утвърждаването на имената на първите ни илюстратори за деца, които привлича в „Детска радост” и за оформлението на книгите на „Хемус”. Благодарение на усилията му за деца започват да рисуват Вадим Лазаркевич, Георги Атанасов, Александър Божинов, Никола Кожухаров и др. Ран Босилек следва неизменно мисията на „Детска радост”, която се превръща и в кредо на „Хемус”: „книжките да бъдат с грижливо подбрани разкази, приказки, стихотворения, изпъстрени с хубави илюстрации, предимно от наши художници. Кориците на всяка книжка да бъдат украсени с цветни картинки. За сътрудници са поканени най-добрите наши писатели и художници”.

Съществен принос на Ран Босилек и „Хемус”, е и насърчаването на творчеството от деца. То намира израз посредством започналото да излиза през 1922 г. приложение към „Детска радост” – „Врабче”, в което редакторът подбира и подрежда произведения, изпратени от малките читатели. Те са привлечени и от организираните конкурси за деца писатели и художници, в които наградите са изданията на „Хемус”. Интересно е, че заедно с четирите броя на „Врабче” излиза рекламното издание „Врабчов кинематограф”, в което се публикува книготърговска информация за детските книги.

Въпреки динамичната си работа в издателството Ран Босилек не остава встрани от формиращата се гилдия на авторите за деца у нас и активно участва при съставянето на устава, учредяването и работата на първото Дружество на детските писатели. Той изразява неведнъж своята позиция по отношение на творчеството за деца и неизменно я следва. Никога не изоставя „живите” срещи с „детските очички, за които всичко е ново, всичко е хубаво, изпълнено с живот”. Препуска непрекъснато между редакцията и столичните училища, за да се среща с тях, пътува често и в страната. Отново Елисавета Багряна си спомня за него: „Обикаляхме много пъти заедно по четения из провинцията… Ран Босилек много обичаше да говори пред публика, на децата. Когато бях с него, се чувствах спокойна – няма да има нужда да говоря. Само прочета 3-4 стихотворения и толкоз. А той си бе истински детски писател – когато чете или говори, се държи като актьор – гласът му се извисяваше, звучи патетично”. Така се извисява и фигурата му в годините на т.нар. „златен” период от развитието на литературата ни за деца.

Информацията подбра и обработи Катя Кирилова,

докторант по детско книгоиздаване в СУ

Може да научите още интересни неща за развитието на детските книги в публикациите: “Първи стъпки на детското книгоиздаване – част 1″, “Първи стъпки на детското книгоиздаване – част 2″, “Детските книги по света”, “Раждането” на приказките” и “Приказките у нас”.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар