Експериментът: Безценни камъчета

Ясно е, че всички изследвания доказват важността на четенето от самото раждане. Богатството на езика, топлината на майчиния глас, нежната прегръдка, асоциирана с четенето – всичко звучи повече от прекрасно. И тъкмо тук идва въпросът на повечето родители – коя книга да прочета на невръстното си дете? 

Черпейки опит от библиотекарите по света и от психолога Бруно Бетелхайм, в проект “Експериментът” решихме да заложим на приказките. Част от произведенията, които подбираме, са нови, но една голяма част от книгите, прочетени на бебе Даниел са тъкмо старите издания от времето на нашите баби и майки, които не са силно адаптирани като съвременните детски приказки и които изпълняват онази функция, за която са предназначени – да предлагат на детето да търси и да открива смисъл в живота.

След “Дивите лебеди и други приказки” на Андерсен съвсем естествено посегнахме към другото бисерче в нашата библиотека – сборникът “Безценни камъчета” (том 1., изд. “Бъларски художник”, 1975 г.). В него са подбрани някои от най-хубавите български приказки на Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Асен Разцветников, Светослав Минков… Истинско удоволствие за мен бе да се завърна отново в детството и да си спомня как карах баба да ми чете ден след ден “Житената питка”, “Майчина сълза” или “Дядо и ряпа”. Богатството на изказа, което струи от страниците на този сборник, ми припомни колко наситен откъм емоции и красота е българският език, а майсторството на авторите за пореден път ме накара да се почувствам щастлива, че съм се докоснала до произведенията им и те съвсем закономерно са предопределили любовта ми към книгите.

Философските разсъждения за човешките качества и характер, които ще срещнете в приказките на Георги Райчев, Николай Райнов, Каралийчев са актуални и до днес. Те често осмиват лошите ни черти и поуките, които децата неусетно усвояват, ще им попречат да се примиряват с посредствеността, лъжата и безхаберието когато пораснат. Едно от най-любимите ми произведения – “Добрите стопани” на Асен Разцветников – обръща внимание на мързела по толкова забавен начин, че те кара да се смееш до сълзи. А сълзи изобщо не липсваха при прочита на “Безценни камъчета”. Равносметката? Ангел Каралийчев неслучайно е най-големият майстор на български приказки, способен да изтръгва чувства от сърцето ми при всеки прочит на “Майчина сълза” и “Историята на една ябълка”.

Вярвам, че успях да предам емоцията и на най-малкия член на екипа ни – Дани, който през цялото време активно се включваше в процеса на четене със свои интерпретации на историите. Вижте как двамата се срещнахме с “Косе Босе”:

Разбира се, приказките са подходящи не само за най-мъничките бебета, но и за по-големите деца, а дори и за възрастните. Множеството слабо употребявани в ежедневието прекрасни думи и изрази, които ще откриете тъкмо в детските приказки, ще обогатят лексиката ви, ще развият въображението и дори ще намалят стреса.

Автор: Вал Стоева