Четенето на приказки никога няма да ми омръзне, а тъй като имам деца, не ми се налага и да измислям оправдания защо на тия години продължавам да ги чета. Приказките на руския класик А. С. Пушкин са добре познати и обичани у нас. Малцина са тези, които не са чували историята за златната рибка, която изпълнява желания или пък за златното петле, което предупреждава царя за опасностите.
Издателство „Софтпрес“ са събрали 5 от най-известните „Приказки на Пушкин” в красиво издание с твърди корици, нов превод от Любомир Николов и пищни илюстрации на Ралица Мануилова. Любомир Николов познаваме, освен като преводач на „Властелинът на пръстените”, и като автор на „Нови приказки от цял свят”, „Приказки любими в рими” и „Азбучни гатанки”. Ралица Мануилова пък е носител на наградата “Константин Константинов” в категория “Илюстратор ” за 2008 г.
Реших, че най-добрият начин за четене на „Приказки на Пушкин” е заедно с децата ми (5 и 8 години), като с големия се редувахме като четци. Още преди да се усетим бяхме прочели „Приказка за попа и неговия ратай Глупан” и „Приказка за рибаря и златната рибка”. Стигнахме до „Приказка за мъртвата царкиня и седемте юнаци” и не мина много време преди и двамата да направят аналогия с приказката за Снежанка и седемте джуджета. След „Приказка за златното петле” опитах да измоля почивка. Неуспешно. Пътешествието ни сред руските приказки завърши с „Приказка за цар Салтан”. По молба на децата често спирах четенето и отгръщах вече прочетените страници, за да разгледаме отново красивите и ярки илюстрации.

„Приказки на Пушкин“ (изд. Софтпрес) е на пазара от 8 декември 2015.
Вижте и ревюто ни за Пушкиновите „Приказки” в превод на Младен Исаев и Тодор Харманджиев.
Автор: Лора Филипова







