Младата норвежка писателка Мария Пар е определяна като новата Астрид Линдгрен, а сравнения от този род винаги ме карат да се чувствам подозрителна. По стечение на обстоятелствата започнах с втората й издадена на български книга "Туне Глимердал", която ме впечатли достатъчно, за да прочета и "Вафлено сърце". Неповторимата фурия Лена и верният й сателит Триле грабнаха сърцето ми съответно с неизтощимата си енергия и с философското си отношение към лудориите и живота като цяло.
"Вратарката и морето" (изд. Изида) е продължението на "Вафлено съце" - Лена и Триле вече са 12-годишни и животът им бавно започва да се променя необратимо. Те все още са най-добри приятели, но в малкия свят на рибарското селце Кнерт Матилде нахлуват външни фактори.
Първо се появява русокосото холандско момиче Бригит, която ще бъде съученичка на Лена и Триле. Така момчето се изправя пред първата любов, обърканите си чувства и ревността на Лена.
После пък познатият и обичан треньор по футбол е сменен от амбициозния баща на техен съученик, който не приема участието на момичета в отбора (Лена е вратарка). Обаче човекът, ...
03.12.2018
Младата норвежка писателка Мария Пар е определяна като новата Астрид Линдгрен, а сравнения от този род винаги ме карат да се чувствам подозрителна. По стечение на обстоятелствата започнах с втората й издадена на български книга "Туне Глимердал", която ме впечатли достатъчно, за да прочета и "Вафлено сърце". Неповторимата фурия Лена и верният й сателит Триле грабнаха сърцето ми съответно с неизтощимата си енергия и с философското си отношение към лудориите и живота като цяло.
"Вратарката и морето" (изд. Изида) е продължението на "Вафлено съце" - Лена и Триле вече са 12-годишни и животът им бавно започва да се променя необратимо. Те все още са най-добри приятели, но в малкия свят на рибарското селце Кнерт Матилде нахлуват външни фактори.
Първо се появява русокосото холандско момиче Бригит, която ще бъде съученичка на Лена и Триле. Така момчето се изправя пред първата любов, обърканите си чувства и ревността на Лена.
После пък познатият и обичан треньор по футбол е сменен от амбициозния баща на техен съученик, който не приема участието на момичета в отбора (Лена е вратарка). Обаче човекът, ... 
Оле Лун Киркегор (няма нищо общо с философа Киркегор!) е датски писател, творил през 60-те и 70-те години на ХХ в. Известно време работил като детски учител, а освен това и илюстрирал сам историите, които съчинявал. Тези факти, както и преводът на Росица Цветанова, са достатъчни да събудят любопитството ми и да ме насочат към "Алберт" - една от четирите книги на писателя, издадени на български език от изд. "Дамян Яков".
Анотацията на гърба на книгата съвсем сериозно уверява читателя, че героят е "доста невъзпитано момченце, но затова пък е забавен". Ако предвидливо решите, че си струва такива твърдения да се проверяват, мигновено ще се озовете в Келебю - малко селце със схлупени къщурки и дворове, нагъчкани около патешки гьол. Това далечно подобие на селце има една улица, чиито дупки се пълнят с вода при всеки дъжд и пръскат при преминаване на коли и каруци (звучи познато!), и магазин, от който може да се купи на практика всичко - "от дамски чорапи и капаци за тенджери до близалки и енфие". Не се заблуждавайте обаче, че в Келебю няма нищо хубаво - нека не забравяме хората и децата, без които селцето 
От една трета до половината от хората са интроверти. За тези, които ме познават, е ясно, че съм попадам в тези проценти, също като 9-годишната Алис Андершен ("Резервна принцеса"). Срещата ми с нея бе любов от пръв поглед и идеята на норвежката писателка Турюн Лиан (кой друг, ако не скандинавците!), че тихите и плахи деца заслужават внимание ми допадна изключително много.
Алис е от типа героини, които почти не се срещат в детската литература (при все статистиката от първото изречение!). Тя е от най-стеснителните, притеснителни и затворени момиченца, които можете да си представите. Не обича да общува с непознати, а и у дома си играе предимно сама в стаята. Изобщо й е трудно да привлича вниманието на родителите си като по-големия си брат Мартин или по-малката си сестра Миа. Алис е експерт в самостоятелните занимания, но понякога и на нея й става скучно, особено ако и приятелят й Ивер го няма. В такива моменти след дълъг размисъл може да се осмели да излезе от къщи и да опита да стигне до гаража, за да поседи с баща си. Звучи съвсем просто и не изглежда като кой знае какво приключение, нали? Турюн Лиан 
Макар и рядко на пазара се появява детска книга с главна героиня, която не е стандартното момиче за пример - смела, находчива, екстроверна натура, изправяща се с хъс срещу житейските препятствия и вдъхновяваща читателките да следват примера й. Затова с особено удоволствие се потопих в света на 9-годишната Алис Андершен от романа "Резервна прицеса" (изд. Изида) на норвежката Турюн Лиан.
Алис е затворено, плахо, притеснително и неуверено пред другите момиче. Най-много обича да размишлява и да чете, а любимата й книга е "Алиса в страната на чудесата". Тя няма антураж от най-добри приятелки и не е особено популярна в училище. Всъщност май никой не я забелязва. Единственият й приятел е съученикът й Ивер, с когото вървят заедно до училище и понякога си играят. Само че Алис не е съвсем сигурна дали отиват до училище, защото са приятели или просто защото са съседи.
Сами разбирате, че за Алис участието в училищната пиеса за края на учебната година е малък кошмар и безкраен източник на притеснения, при все че й е възложена ролята на задницата на кон. За всеки случай момичето е наизустило и репликите 
Росица Цветанова е доктор по Скандинавистика. Превежда художествена литература от фински, шведски, датски и норвежки и е голяма почитателка не само на книгите от северните страни, но и на културата, изкуството, кухнята и дизайна им. В неин превод на български излезе детска книга на автор от Фарьорските острови, което доколкото ни е известно е прецедент на българския книжен пазар. След всичко това, нямаше как да не й зададем няколко въпроса за детските книги от Скандинавския север, за превода на детски книги и най-вече за "виновника" за интервюто - "Плоският заек".
Как книжката на Бардур Оскаршон попадна в ръцете ти, с какво те привлече и с какво мислиш, че би била интересна на българските читатели?
Попадна в ръцете ми случайно по време на панаира на книгата в Гьотеборг. Един от представителите на датския Културен съвет я даде за пример – като особена и екзотична творба, но всъщност докато разказваше за нея, се заливаше от смях. Може би този хумор ме въодушеви толкова. Отидох на щанда на фарьорците и тъй като я имаха само на фарьорски, помолих да ми я изпратят на датски (Фарьорските острови 
Признавам, че досега не бях чела детска книга от екзотична литературна дестинация като Фарьорските острови и да, наложи се специално да проверя къде се намират те. Така "Плоският заек" (изд. Дамян Яков) на фарьореца Бардур Оскаршон съвсем закономерно привлече интереса ми.
Каква е историята? Куче и плъх вървят по улицата, когато забелязват на асфалта един плосък заек. Няма да увъртам - заекът е в този нетрадиционен вид заради пътен инцидент и без всякакво съмнение е мъртъв. Въпросът пред кучето и плъха е какво да правят с него.
Не е никак любезно или пък забавно да го върнат на стопаните му, затова двете животни първо усилено обмислят различни варианти, а след това цяла нощ майсторят нещо в кучешката колиба. На сутринта на заека му предстои едно последно приключение, за което обаче ще оставя сами да научите.
Напълно съзнавам, че "Плоският заек" ще бъде шокираща и навярно трудно възприета книга на българския пазар. И то не за малките читатели, за които е предназначена, а за техните родители и детегледачи. За нашето общество и традиции във възпитанието на децата, обсъждането на въпроса