Мария Пар показва какво значи “Батко”

Наричат Мария Пар “новата Астрид Линдгрен”. Макар такива сравнения да са дразнещи и обикновено да не прилягат добре, норвежката писателка успешно успява да се справи с високите изисквания на децата и възрастните. Романите й “Вафлено сърце” и “Туне Глимердал” радват и българските деца, а “Вратарката и морето” донесе на писателката наградата “Бисерче вълшебно” 2019 в категория “Мечтатели” (11-13 г.).

Макар да сме свикнали Мария Пар да ни впечатлява с романи, изд. “Изида” предлага за първи път на вниманието на българската публика разказ на писателката. Малката книжка с интересното заглавие “Батко” предлага реалистична, но и много нежна история за отношенията между по-големите и по-малките деца, преведена от Росица Цветанова и илюстрирана от Осхил Иргенс.

Разказът тече в първо лице сегашно време. Главният герой, чието име остава скрито до края на историята, споделя за притесненията си от по-големите в автобуса, но и разкрива разочарованието си, че няма по-голям батко като приятелите си Сивар и Уле. Техните братя са различни, но все пак са по-големи братя.

Братът на Сивар го кани на тренировка, вика го до себе си в автобуса.

Братът на Уле никога не го вика при себе си, но пък момчето разказва колко добър футболист е батко му и как вероятно ще стане шампион по футбол.

Разказвачът има по-малка сестра – Елида. Тя непрекъснато го преследва да й рисува пожарни, драска учебниците му и му досажда.

“Искам да си имам батко! Защо имам само глупавата Елида?”

Случайно дочут от разказвача разговор между Уле и брат му поставя начало на промяната. Защо един идеален батко би нарекъл малкото си братче “смотан дребосък”? Размишленията се засилват, когато героят дочува неволно и разговор между сестра си Елида и приятелката й:

“- Брат ми може да вкарва страхотни голове – казва Елида.

– Така ли? – чуди се приятелката й.

– Да. И страшно го бива да рисува пожарни – добавя Елида.”

Финалът няма как да не ви разчувства. Мария Пар показва ясно онзи проблясък на мисълта, просветлението, което променя нещата и ни кара да видим голямата картина от нов ъгъл. Историята е кратка и стегната, но удря право в целта. Мъничката книжка е перфектен подарък за подрастващи батковци, които се чудят защо точно на тях им се е паднал някой “смотан дребосък” за по-малък брат или сестра.

Илюстрациите на Осхил Иргенс предават както посланията на авторката, така и разведряват историята – няма как да не се засмеете на делото на Елида върху страница 24 в учебника. Преводът на Росица Цветанова е безупречен, както винаги.

Ако трябва да опиша книгата с три думи, ще заложа на: истинска, забавна, просветляваща.

Не пропускайте да прегледате и отзивите за другите книги на Мария Пар, издадени на български език:

Вземете книгите от Ozone.bg с код DK19

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.