Понякога, дори сравнително рядко, се появяват книги, които носят в себе си цялото богатство на детството – с неговите игри, шеги, скърби и загуби, наивност и надежди. Детство „в буркан“ без никакви консерванти под формата на поучения и изводи. Такава е „Ние, децата от Шумотевица“ от Астрид Линдгрен, а сега вече и „Оскар и аз“ от Мария Пар.
Историята на двете деца идва при нас благодарение на изд. „Изида“ и Росица Цветанова (превод).
Какво ще откриете в книгата
Ида и Оскар са брат и сестра на 8 и 5 години. Като по-голяма Ида е „шефът“ в детската стая, а Оскар е палавото братче, което играе наоколо с динозаврите си, вдига излишен шум и разчита на грижите на околните.
„Така е то, Оскар си е Оскар. Маслото му става на бучка в центъра на филията, якетата му са наопаки, а като стисне тубичката с паста за зъби, или не излиза нищо, или я изцежда здравата и всичко изхвърча наведнъж. Всъщност е странно, че иначе е толкова положително настроен.“
Йерархията им изглежда установена и ясна, ала двамата растат и в животите им се случват особени събития, които постепенно ги променят. Ида има приятелки, с които иска да има отделни тайни и игри. Оскар тръгва на училище и започва да се чувства по-голям. Вуйчо им умира от тежка болест. Двамата се сблъскват с очаквания от страна на възрастните и на връстниците си, опитват да намерят обяснения на въпросите си и да проумеят света, жонглират между детството и стремежа си да пораснат.
„Знаеш ли какво, мила ми Ида? Онази колибка не е малка и глупава, макар днес да мислиш така – обясни ми. – Защото ако някой ден станеш много, много стара, толкова стара, че да си преживяла почти всичко, толкова стара, че да лежиш в леглото си в старчески дом и да си припомняш своя живот, тогава колибката, където си играла с Арвид и Оскар, ще бъде сред най-големите и важни неща в спомените ти.“
Прочит под лупа
Събитията в книгата обхващат почти цяла година от живота на Оскар и Ида. Главите следват хронологично една след друга от ранната пролет, през сякаш краткото лято, бурната есен с училищните неволи, та чак до зимните снегове. През всичките месеци двете деца ту необуздано и бурно, ту разумно изследват света си и сложните взаимоотношения с хората в него.
„Смятам, че възрастните трябва да обясняват на нас, децата, нещата, които не разбираме, без ние да ги разпитваме. Така няма да се налага да ставаме неучтиви.“
Впечатляващата е (контролираната) свобода, с която Ида и Оскар разполагат, както и реакциите на родителите им. Децата имат възможността да се поизцапат и понамокрят в студената река, а след това да изстрадат тихомълком преобличането и зъзненето; дават израз на бушуващите в тях чувства, независимо дали става дума за огромна радост, силен гняв, тежко разочарование или потискаща мъка, а възрастните им помагат да опознаят емоциите си и да ги насочат в продуктивна посока.
Чаровните илюстрации са дело на Осхил Иргенс и освен, че са чудесно допълнение към текста, онагледяват съвършено динамичните отношения между братчето и сестра му.
Идеи за разговор
- Често ли се случва да се скарате с брат си или сестра си, а може би и с братовчедите си? За какво най-често го правите?
- Оставят ли ви поне първоначално сами да се справите с конфликта си? Какво следва, ако не успеете?
- Редно ли е по-големите деца в някои случаи да отстъпват на по-малките? Защо не или да?
- Дали нещо сходно не се получава и между възрастните и децата?
- Какви са вашите семейни традиции, независимо дали са свързани с празници или не?
- А какви ви се иска да създадете?
- Приятелите и братята/сестрите са важни по различни начини и причини. Какви са те?
„Оскар и аз“ е подходящ избор за всички сезони, както и за споделено семейно четене. Ще грабне и децата, и възрастните, като всеки ще намери в нея по нещо от себе си. А кой знае, вероятно ще види и по мъничко от другия и за кратко ще влезе в чуждите обувки – възрастният в детските пантофи, а малчуганите в големите и твърди „пораснали“ галоши.
