Куче на име Коте

Харесвам скандинавските книги за деца, защото обикновено са непривично откровени за българския манталитет и не се свенят да подхващат неудобни теми.

“Куче на име Коте” (изд. “Ракета”) е точна такава финландска книга. След като дъщеря ми я прочете преди мен и я препоръча, нямаше как да отлагам повече.

Коте е женско кученце, чийто полудив баща бил нехранимайко и изоставил майка й преди Коте да се роди. Коте е единственото оцеляло кученце от котилото, а странното си име получава така:

“Мама искала да съм коте, защото според нея котките са самостоятелни мислители. Или най-малкото самостоятелни.”

Малко след това майката изоставя Коте със съвета да не се доверява на нищо и никого.

“… аз не се чувствах самостоятелна, а самотна. Бях най-самотното кученце на света.”

В гората тя не успява да намери приятели и един ден пристига гратис в Хелзинки, в каросерията на камион. Въпреки оживлението на големия град, там тя също се чувства отхвърлена и самотна, докато не среща мъж на име Пор.

“Трудно е да се живее, ако нямаш доверие никому – каза мъжът на име Пор. – Тогава си доста тъжен или много, много самостоятелен.”

Така идва краят на самотата за Коте и Пор.

“Куче на име Коте” е картинна книга с типично скандинавски привкус. Тя се заема с трудни и неудобни теми като изоставянето, самотата, бедността, бездомниците. Томи Контио умело успява да включи в детска книга липсата на семейство, смърт, самота, алкохолизъм, без да я превърне в потискащо и мрачно четиво. Тъкмо обратното, приятелството между две отхвърлени от обществото самотни души предава силно позитивно послание и поражда надежда.

Илюстрациите на Елина Варста са обрани, в по-тъмни тонове, понякога ъгловати и от различен ракурс. Те отлично допълват и обогатяват думите на Томи Контио, като предизвикват емоционална реакция у читателите. Особено въздействащ е разтвора с много близък план на втренчените един в друг Пор и Коте, който навежда на мисълта, че често гледаме света около нас, но не го виждаме.

Не очаквам книгата да стане мигновен хит сред масовия български родител, който е по-консервативен и най-често предпочита да избягва или крие от децата си нелицеприятните теми. По традиция у нас разбирането за хубава детска книга съдържа еднорози, зайчета, кученца, котенца, пасторални сюжети и илюстрации в бонбонени краски.

Често се изповядва и лицемерен словесен пуританизъм, който изключва наличието на думи като пиянде, пияндурник или пияница в детска книга. “Куче на име Коте” е в разрез с всички тези очаквания и може да се окаже предизвикателство за възприятията и ценностите на възрастните.

За капак общоприетото мнение у нас е, че веднъж научили се да четат, децата трябва да бъдат оставени да си четат сами. Както преводачката Росица Цветанова нееднократно е споменавала, много от скандинавските книги за деца по начало не са предвидени за самостоятелно четене от децата. Идеята е, че книгата е повод деца и възрастни да общуват и да обсъждат всякакви трудни въпроси.

“Куче на име Коте” е именно такава картинна книга, която да бъде споделяна, обсъждана и обговаряна с възрастни. Нейната роля е на посредник между детето и възрастния, инструмент за развиване и укрепване на връзката между тях. Подходяща е за деца над 8 години.

“Куче на име Коте” е от книгите, които бавно разкриват очарованието и пълното си значение. Първоначално ви озадачава, провокира (подходяща ли е изобщо за деца, колко големи) и дори малко скандализира. Принуждава ви да я разгърнете отново, да потърсите незабелязани при първия прочит подсказки и детайли в текста и особено в илюстрациите. На третия път се наслаждавате на скритите послания.

Вземете книгата с код DK19 от

Ozone.bg, Ние, децата! или Booklover.bg.

Когато купувате книги с този код, помагате и на нас да продължаваме да четем и препоръчваме книги за Вас.