Когато емоциите вземат своя връх
18.01.2019
Десислава Динчева е родена през 2000 г. и е ученичка в 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“. В продължение на две години е била главен редактор на „Малък училищен вестник". Участва активно в литературни конкурси и езикови олимпиади. През 2012 г. печели трето място в Националния конкурс „Ние сме във времето и времето е в нас. То нас обръща и ние него“. Част е и от основния състав на Танцов ансамбъл „Средец“. През 2018 г. излиза дебютната й стихосбирка "Емоциите ми вземат своя връх - отново съм си вкъщи". С удоволствие споделяме впечатленията на г-жа Радостина Койчева - учител по литература в 164. ГПИЕ - София. "Ще Ви представя една малка книжка, пълна с мнооого пеперуди и обич, в която едно 18-годишно момиче възкликва: „Емоциите ми вземат своя връх и отново съм си вкъщи“. Когато си на толкова крехка възраст, а си надарен или наказан с изключителна емоционалност, често заставаш на ръба на сърцето или се влачиш по повърхността на емоционалните отломки, търсиш заслон, врата за намерения по пътя ключ, уютното вкъщи. Но тези стихове няма да Ви съборят в пропастта на екзистенциалната драма, толкова характерна ...
Прочети повече
Що е поезия? Разбери с “Орелът, врабецът и капчукът”
10.01.2019
Уроците по български език и литература в училище сякаш наблягат много по-сериозно върху изучаването на проза, отколкото на поезия. В края на обучението, вместо ямб, хорей, дактил и анапест, в съзнанието на повечето ученици поезията се свежда до римуван текст, а оттам всеки, който успее да излива моментните си мисли в "думи с еднакви опашки"*, някак се счита за поет. Поезията, разбира се, изобщо не се свежда до римата. Тя е висока топка и понякога, за да разбереш какво е искал да каже авторът, са необходими много по-сериозни познания и задълбочени разсъждения, отколкото при прозата. За да постави основите на влюбването в поезията, което идва през разбирането й, екипът на изд. "Точица" предлага на читателското внимание комикса "Орелът, врабецът и капчукът". Госпожа Тътенова е сериозна, здраво стъпила на краката си учителка, която не допуска никакви измислици и отклонения от нейния начин на мислене. В училището й всички знаят, че трябва да не мърдат, защото има опасност учителката да ги обяви за "мръднали". А когато се зададе контролно, хубаво е всеки да изпъстри белия лист с разсъжденията на ...
Прочети повече
Кога децата казват “Нъцки!”
05.05.2018
Поезията на Виктор Самуилов вероятно е наслада за детските уши и кошмар за възрастните, които забравят, че са били деца. Неговите стихове смело разкриват лицемерните нравоучения на порасналите, убедени, че децата не забелязват и не разбират грешките, които всички ние допускаме. Писателят понякога показва тъжното, понякога - смешното в злободневните ситуации; често представя гледната точка на социално слабите - пенсионери или родители, чакащи заплата; умее да критикува възрастните и го прави с чувство за хумор и елегантност, която не осмива и не нагрубява директно, но оставя неприятен вкус, ако имаш трески за дялане.  Така характерните за творчеството на Виктор Самуилов черти ще откриете и в най-новата му книга "Нъцки" (изд. "Жанет 45"). С оранжево-червената си корица тя излъчва жизнерадост, но и показва, че трябва да подходим с особено внимание към 38-те стихотворения в нея. А те са и забавни, и жужащи като стършелчета; разказват за баби и дядовци, за родители и детски пакости. И в тази книга Самуилов не е пропуснал да ни припомни детския поглед към света на порасналите. С характерното ...
Прочети повече
На какво ухае зимата?
29.12.2016
Ароматите имат силата да извикват внезапно спомени за сезони, места и преживявания. За мен зимата е уханието на меденки, чай и истинска коледна елха. Хубавите книги също действат по този начин и малката книжка „На какво ухае зимата?” на Мая Дългъчева (изд. „Дамян Яков”) несъмнено е от тях. Писателката споделя с малките читатели две римувани приказки и три зимно-коледни стихотворения. Те са нежни като снежни дантели, носят топлина и припомнят на големи и малки, че магията на празника не се крие в материалните придобивки. В приказката „Коледни чудеса” ще научите дали е възможно Дядо Коледа да заспи и да забрави да занесе подаръци на децата в коледната нощ. А много ли ще му се разсърди баба Зима и какво ще обясняват на разочарованите деца? Втората приказка е завита с одеяло, с едно меченце, като мляко бяло. Чудесно звучи, нали? Бялото меченце живее на север, където всичко е снежнобяло. Това никак не му е интересно и малкото животинче тръгва към приказни земи, където слънцето гали всичко с лъчите си. Те се оказват точно толкова чудни, колкото са ги описали снежинките, а мечето дори се ...
Прочети повече
“Малки същества” на помощ на възрастните
01.10.2015
Реди отминалите дни между кориците на книга. Не ги захвърля настрани, ако разкош не им достига -- "Хербарика" Ах, тази Петя! Възкликвам наум, наяве несдържано започвам да пиша. Уважаеми малки читатели, вие не знаете, че "Ах, тази Петя" е знакова асоциация с филма "Ах, този джаз!", който най-вероятно ще може да гледате след няколко години. В една танцова сцена от филма танцьорите правят хореография, в която сякаш всеки се хвърля в различна посока, но всъщност всички са в едно представление, на една сцена. Докато чакате да пораснете за филма, обърнете внимание към подобните танцьори "малки същества". Крайно различни, на нищо прилични. Всеки в своя си област будува, вълнува, грижи се да има ред в чудния човешки етикет. След това обръщение, поетично провокирано от стихотворенията за малките същества от книгата "Малки същества. Детски стихотворения за възрастни" на Петя Кокудева (ИК "Жанет 45"), идва време да апчихна, напръскана със спрей против бързане. Петя Кокудева, след като ме завладя с Лулу, с малките същества ме размисли за частите на ежедневието, за емоциите, които сприхаво изразяваме, за ...
Прочети повече
Лулу и бавното порастване
17.01.2015
Лулу е момиче с размер на фъстък. светът? – граничен: далеч, но и тук. и някак в едно е дете и голяма, откакто се помни тя възраст няма. „Лулу” Получих „Лулу. Детски стихотворения за възрастни” на Петя Кокудева (ИК „Жанет 45”) в междупразничното време на Коледа и Нова година. Корицата предизвика погледа ми без отклонение. Изумена, с широко отворени очи, се запитах: какво се крие вътре, как и какво ще каже едно дете на нас възрастните или просто порасналите любители на поезия? Оксиморонът* в заглавието – хем детски стихотворения, хем за възрастни, съвсем ме довърши. С Лулу в чантата отивам при една приятелка на пица. Опитваме се да прогоним умората от изминалата година. А в главата ми се върти все тази корица. Не се стърпях, извадих книгата и запрелиствах бързо. Усетих как Лулу и аз ставаме едно същество. Притесних се. И без това не мога да порасна, все не ставам сериозна, връщането наобратно за мен е противопоказно. Отделно от мислите ми стрели, установих, че илюстрациите на стиховете са необичайни. Напомниха ми за новите тенденции в чешката детска литература и това ме зарадва. Авторката ...
Прочети повече