Що е поезия? Разбери с “Орелът, врабецът и капчукът”

Уроците по български език и литература в училище сякаш наблягат много по-сериозно върху изучаването на проза, отколкото на поезия. В края на обучението, вместо ямб, хорей, дактил и анапест, в съзнанието на повечето ученици поезията се свежда до римуван текст, а оттам всеки, който успее да излива моментните си мисли в “думи с еднакви опашки”*, някак се счита за поет.

Поезията, разбира се, изобщо не се свежда до римата. Тя е висока топка и понякога, за да разбереш какво е искал да каже авторът, са необходими много по-сериозни познания и задълбочени разсъждения, отколкото при прозата. За да постави основите на влюбването в поезията, което идва през разбирането й, екипът на изд. “Точица” предлага на читателското внимание комикса “Орелът, врабецът и капчукът”.

Госпожа Тътенова е сериозна, здраво стъпила на краката си учителка, която не допуска никакви измислици и отклонения от нейния начин на мислене. В училището й всички знаят, че трябва да не мърдат, защото има опасност учителката да ги обяви за “мръднали”. А когато се зададе контролно, хубаво е всеки да изпъстри белия лист с разсъжденията на г-жа Тътенова по зададената тема. Тази задача обикновено е лесна, защото всеки знае какво точно мисли учителката.

На поредното контролно, въпросът “Защо харесвам стихотворението от стр. 157 в учебника?” не дава мира на малкото врабче. Колкото и да върти листа, във врабчешката му глава се върти само едно предателско “Не ми харесва… немихаресванемихаресва”. 

Когато контролната работа е събрана, малкото птиче решава да потърси помощ от приятел, за да открадне контролното си и да го поправи. В противен случай го очаква… хм, читателят може само да гадае какво ужасяващо наказание би измислила злата учителка. Героят се отправя към своя железен, в буквален и в преносен смисъл, приятел – орела от Орлов мост. Като бивш ученик на г-жа Тътенова, той не мърда от поста си, има железни принципи да не краде и е специалист в обясненията за метафора.

Тези принципи не вършат работа на врабчето, но на помощ се отзовава бялата врана Тищемикажеш. С нейна помощ врабецът стига пред дома на учителката, където дебнат зли сили в образа на надути символи на мира (разбирай гълъби) и дебелият котарак Хич. Кашата е пълна и само появата на железен приятел ще отърве врабчето от бедата. Хм, дали?

Шепа стари трохи внасят обрат в историята, превръщайки я в истински приключенски епос. Сред новопоявилите се участници блестят орда гладни котараци, орлово яйце, капчук с познания за стъпките в поезията.

Представянето на римите като “думи с еднакви опашки”, подскачането на група котараци по плочките на софийските улици и преследването в стил “бял стих”, илюстрирано богато от художничката Анна Цочева, превръща книгата в забавен урок по поетично изкуство.

Главна сцена на действието е центърът на София. Жителите на града ще се забавляват да откриват познати места в панелите на комикса. Сигурна съм, че ще се посмеят и на често срещаното объркване, че паметникът на площад “Славейков” е на двамата братя (Петко и Пенчо Славейкови са баща и син). Аз най-много се смях на следното:

Зорница Христова и Анна Цочева са свършили страхотна работа по комикса “Орелът, врабецът и капчукът”. С чувство за хумор (от страна на авторката) и с майсторски умения в правенето на комикси (от страна на художничката) двете преобръщат представите на читателя за поезията и вдъхват надежда, че дори в училище можем да имаме собствено мнение по темите, без да е нужно да следваме сляпо думите на Данте Алигиери:

“О вий, кои престъпяте тоз праг,

надежда всяка тука оставете.“**

Авторите показват деликатно кое му е хубавото на изкуството – то провокира човек да търси и открива смисъл според собствените си знания, възприятия, нагласи. Само когато съзнанието е освободено от мисълта, че авторът е искал да каже онова, което е решил учителят, то ще търси смисъла и ще жадува за още.

Съавтор на концепцията за комикса е Стефан Русинов, оформител на изданието е Миглена Папазова. То излиза с финансовата подкрепа на Програма “Култура на Столична община.

Автор: Вал Стоева

 —

* Цитатът е от комикса “Орелът, врабецът и капчукът”, изд. Точица.

** Алигиери, Данте. Ад. София: сп. Художник, 1906 / превод от италиански език: Константин Величков.