За една Мария и една кутия

Моряшка фланелка, зареяни птици и ясно небе – вълните не са нарисувани, но вълнението е налице. Това е книга, на чийто повик не се устоява. Тя се поема нетърпеливо, разгръща нетърпеливо и изчита с упоение, затова и заглавието й е такова. Пише се „Нетърпение в кутия“, чете се „кутия с бижута“. А виновници за ювелирната изработка са Мария Донева, Елица Сърбинова и екипът на изд. „Жанет 45“.

Мария Донева е автор, който пише за чорапени ангели, и ангел, който влиза по чорапи в душите.

Елица Сърбинова е илюстратор, който очовечава дъжда (на книга) и хората (наистина).

Това са моите кратки визитки за тях, а техните! Те са още по-мили и можете да ги откриете на гърба на книгата – като татуировка с водно конче или пеперуда.

Както е видно, „Нетърпение в кутия“ е рожба на дами с таланти. Освен поетеса за възрастни, Мария Донева е преводач за деца. Тя има огромна заслуга за удоволствието от прочита на дузина книги на Джулия Доналдсън, излезли на български език, както и за звученето на историите за „Мог забраваната“. По мариядоневски говорят „Тигърът, който дойде на чай“, инспектор Крок и всички катерици, синигери, таралежи и зайци на Джудита Кампело. Настоящата обаче е първата й собствена детска книга в мерена реч…

…или не съвсем. „Нетърпение в кутия“ е продължение на „Книга за първолаците“ – съвместен проект на Донева и Елица Сърбинова за старозагорските ученици, които през 2020 г. встъпват в първи клас. Не е ли прелестно да знаем, че в онази мрачна година, когато всички ние сме се отчайвали, затворени в кутийките на домовете си, едно ковчеже с най-светли утехи ни е очаквало зад ъгъла? Капсула на времето с шепа скъпоценни джунджурии, с талисмани от моменти за незабрава.

Е, какво има в прословутата кутия на Мария? Има малка буболечка и голяма разбойничка, крадец на салами и куче с геврек. Присъстват почти всички сезони – пролетта закопчава брошката си от пчела, лятото забравя зелената си чаша на поляната, зимата ръсва снежинки за заглавие на стихотворение. Отсъства само образът на есента, защото е твърде намусен за бодрия дух на тази книга. А тя просто прелива от рими, обичливи и жизнеутвърждаващи, с чието заклинателно тананикане чудовищата се сприятеляват със себе си, отруденият човек получава своя миг „сега“ и тъгата на Тъгата се изпарява яко дим. Казано най-най-най-точно, творбите в „Нетърпение…“-то са от онези, след които ни се живее, с които ни е добре.

Ако ви се отива там, където и най-невзрачната мравка (и най-микроскопичната прашинка или водна капка) има глас и лице, а проблемите се свиват до размера на дупка в чорапа, последвайте „Нетърпение…“-то до Мария, Елица и светлата страна на тротоара.