Никола Райков: “Бащата е толкова важен, колкото и майката”

Никола Райков e български писател, автор на първата детска книга-игра “Голямото приключение на малкото таласъмче” и нейното продължение “Още по-голямото приключение на малкото таласъмче”. Тръгва от Стара Загора и математическа гимназия, минава през САЩ и информационните технологии и стига до къща в село, където пише, занимава се с малка фирма за уеб дизайн и е баща. Творил е в жанровете научна фантастика, антиутопия и фентъзи, печелил е и награди с тях, но става популярен покрай една голяма книга за малки хора, която много деца и възрастни обикнаха от сърце.

Обърнахме се към него с молба да се включи в рубриката “Как четат бащите?” и да ни разкаже за срещата на сина му с книгите. Прочетете сами:

Обичаше ли да четеш като малък?

Да, обичах. Е, това е след като съм можел да чета вече, така че вече не съм бил малък-малък, а малко по-голям малък.

Кой беше любимият ти литературен герой?

Лиско и Маугли – по различни причини. Лиско беше изключително забавен, а Маугли беше смел и можеше да говори с животните.

Наказвали ли са те заради книга?

Не, не си спомням подобно нещо. Когато излизаха книгите-игри, майка ми гледаше на тях като на пошло четиво и с леко неодобрение, особено заради количествата, които мъкнех, но това беше всичко.

Баща ти четеше ли ти?

Не. Майка ми беше изцяло отговорна за възпитанието, което получавахме.

А ти четеш ли на детето си и ако да – колко често?

О, разбира се. През ден. Редуваме се със съпругата ми. 🙂

Колко бе голямо детето ти, когато започна да му четеш?

Книжките са част от неговото детство от най-ранна възраст. Започнахме да му четем веднага щом вече можеше да разбира елементарни изречения.

Преправяш ли гласа си, за да изобразиш различни герои?

А как иначе? 🙂 Когато четеш детска книга най-добре ти самият да станеш отново дете, да се вживееш, да си представиш историята от очите на детето.

Към кои книги посягаш, когато трябва да избереш четиво за детето си – модерни или класически?

По-скоро модерни, макар че думата “модерни“ не ми харесва. Бих казал „съвременни“.

При подбора на книги за четене на детето/децата ти откъде черпиш идеи – от своето детство, от приятели или оставяш детето само да избере какво да прочетете заедно?

Отвсякъде! Но изборът какво да прочетем от книгите, които имаме, винаги е негов.

“За” или “против” класическите приказки и защо?

Не знам кога и кой е решил, че това са детски приказки. Това са народни митове и сказания, които хора като Шарл Перо са записвали. Въпреки че той самият се е опитал да ги преработи, за да станат по-детски, а някои от тях като „Червената шапчица“ са и допълнително преработвани, те си остават доста ужасни за едно дете. Знам хора, които са сънували кошмари след неща като „Синята брада“.

Имате ли специални читателски ритуали с детето/децата ти?

Понякога спонтанно се получават разни заигравки – да сменим някоя дума в историята, така че да се получи друг смисъл или пък да се гъделичкаме при определени обстоятелства.

Какъв слушател е детето/децата ти?

Мечтан. Ако има кой да му чете и книгата му е интересна, с удоволствие би я изслушал цялата.

Посещавате ли с детето ти библиотеката?

Не. Може би времената малко се промениха и библиотеките загубиха част от романтичния си чар, който притежаваха навремето. Интернет измести част от техните функции.

Смяташ ли, че ролята на бащата е важна за изграждането на читателски навици у детето и защо?

Бащата е толкова важен, колкото и майката. Двамата би трябвало да споделят отговорността за  възпитанието на детето си.

А ето и специалния подарък на Никола Райков за нашите читатели: 

Рубриката “Как четат бащите?” е в подкрепа на кампанията “Да бъдеш баща” на Асоциация “Родители”. Не пропускайте да прочетете какво споделят и други четящи бащи за децата и книгите.

Ако не знаете защо да четете на детето си и откъде да започнете, проверете тук. А ако искате да разкажете как вие споделяте книгите с децата си, пишете ни на мейл editors@detskiknigi.com