“Малки същества” на помощ на възрастните

Реди отминалите дни
между кориците на книга.
Не ги захвърля настрани,
ако разкош не им достига

— “Хербарика”

Ах, тази Петя! Възкликвам наум, наяве несдържано започвам да пиша. Уважаеми малки читатели, вие не знаете, че “Ах, тази Петя” е знакова асоциация с филма “Ах, този джаз!”, който най-вероятно ще може да гледате след няколко години. В една танцова сцена от филма танцьорите правят хореография, в която сякаш всеки се хвърля в различна посока, но всъщност всички са в едно представление, на една сцена. Докато чакате да пораснете за филма, обърнете внимание към подобните танцьори “малки същества”. Крайно различни, на нищо прилични. Всеки в своя си област будува, вълнува, грижи се да има ред в чудния човешки етикет.

След това обръщение, поетично провокирано от стихотворенията за малките същества от книгата “Малки същества. Детски стихотворения за възрастни” на Петя Кокудева (ИК “Жанет 45”), идва време да апчихна, напръскана със спрей против бързане. Петя Кокудева, след като ме завладя с Лулу, с малките същества ме размисли за частите на ежедневието, за емоциите, които сприхаво изразяваме, за казаните напреки думи, за мечтите, които оставяме на заден план. Малките същества са онези, които идват да запълнят пролуки в човешките взаимоотношения. Появяват се там, където ние, възрастните, се проваляме. Поезията в тази книжка е насочена към възрастните през детския мироглед. Пакости няма да откриете. Подреден свят и малки приятели ви очакват, с нови имена.

Започва се с “Фантазмусите”, които подсказват, че малките същества не обичат правилата. Любимите ми спъвалки от “Градчето Спънк“, през “Балерината Бабете“, “Страхчетата“, милият “Самотников” и още, и още същества, чак до последните: “Кварките“.

Ето един пример. Какво прави Самотников?

На ъгъла с улица “Шумна”
Самотников има аптека.
Незнайно е как му е хрумнал
в света най-чудатият лек.

В десетки бурканчета фино
той стрива на прах самота.
И пита се който намине –
какво ли лекува пък тя?

Самотников с хъс и охота
разказва на всеки любезно,

че в мънички дози самотен
да бъдеш е всъщност полезно.

Останеш ли сам, във покой,
по-лесно навътре се вглеждаш.
И разните мисли безброй
в главата сами се подреждат.

Прибирам се днес с метрото, поглеждам един току-що влязъл младеж. Той сяда се, оглежда се неспокойно и се чуди какво да прави. От немай къде изважда телефона си и започва да играе. Самотников сам изплува в съзнанието ми. Ех, как да му кажа, че е полезно да останеш сам със себе си! И няма нужда да си чел Жан-Пол Сартр, за да знаеш…

Нека да превключа езиците. Петя Кокудева ме удивлява как улавя философски и аналитични знания чрез своите герои. Прескача дълбоките въпроси и дава отговори на разбираем и пластичен, образен, ритмичен език. Ако Лулу сякаш беше чела Платон за доброто, за което трябва грижа, то тук се оглежда екзистенциалната философия.

Метафорите и сравненията не са конвенционални. Възникват от наблюдението на живота и вглеждането в детайлите от определен ъгъл. Подходът се нарича феноменологичен. По-важно е друго – стиховете за “малките същества” да достигат до децата, да се четат заедно с родителите. Ритъмът помага за паметта и музикалността на децата. А въздействащата образност – да могат децата да преодоляват слабостите си, да се учат да ценят силните си страни. Петя Кокудева продължава с прозренията, с отсъствието на моралистика и дидактика. “Малките същества” са в ролята на помощници преди всичко на възрастните. Припомнят им красотата на живота, умението да се наслаждават и забавляват. Няма съвети, тези същества въздействат, като правят. Действат, тик-такат, чукат, слагат папийонка на сивите вещи, преобръщат света. Петя е взела клишета от големите и е изградила свят на малките.

Завършвам с един малък цитат – покана:

На пътя зелена табела
и надпис: “Приятна умора!
Шега ли е някаква смела?

Защо идват толкова хора?

Посрещат ги куп босоноги
човечета с бели якички:

– Курортът ни казва се Гроги,
предлагаме тука на всички

умора от видове разни ….

— из “Гроги”

Книгите на Петя Кокудева ще познаете и по невероятните илюстрации и специална корица, дело на Ромина Беневенти, художник и Христо Гочев, оформление.

Прочетете още едно ревю на Вал Стоева за „Малки същества“.
Прочетете ревюто за магнетичната Лулу тук.

Ревюто е публикувано първо на www.azcheta.com в кампанията Седмица на поезията”.

Автор: Петрана Петрова