Как чете… Милена Галанова

Представи се! Казвам се Милена Галанова и съм на седемнадесет години. Родена съм и живея в град Пещера, но уча в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик. Освен да чета, обичам и да пиша, предимно поезия. Печелила съм два конкурса засега: Национален Конкурс „Никола Фурнаджиев“ с трето място през 2013 и Съпътстващия Националния Конкурс „Милош Зяпков“ с първо място през 2015 година.

Какво са книгите за теб?  За мен книгите са тайни клетки, които можеш да отключиш със специален ключ, а именно съзнанието ти! Във време, в което все по-малко хора четат, а книгите са се превърнали в предмети, които просто е модерно да притежаваш, съзнанието е първото и най-важното нещо, което може да насочи човека към същината на книгите.

Какво четеш в момента? Любомир Левчев. Човек, който се занимава с писане на поезия, може да се учи много от него! Паралелно с това чета Ваня Щерева. Обожавам начина, по който пише – толкова увлекателно, че пред нейните книги съм със смесени чувства, искам да видя края, но не и да приключа с книгата!

Коя е любимата ти книга? „Матилда“ на Роалд Дал винаги ще остане любимата ми книга!

Имаш ли си любимо място за четене? Къде и как обичаш да четеш?  Най-много обичам да чета докато пътувам, но по-често си чета вкъщи.

На кой герой от книга искаш да приличаш?  На лирическата героиня от стихотворението „Вещица“ на Бойко Ламбовски. Изключително присъствие!

Обсъждаш ли книги с приятели? Приемаш ли техни препоръки?  Да, въпреки че рядко чета книги, които са ми препоръчали. Предпочитам сама да си избирам.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели? Който не е чел Буковски, много е пропуснал.

Важно ли е за теб в книгата да има илюстрации? Не. За мен всеки човек, който чете, има достатъчно въображение, че сам да създаде илюстрациите към прочетеното.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време? Никога не съм се замисляла, спирам и започвам, когато поискам, и продължавам все едно не съм прекъсвала.

Коя книга би взела със себе си на самотен остров?  Бих взела тефтера си, в който събирам любимите си стихове. И това е достатъчно.

Ако срещнеш непозната дума, какво правиш? Опитвам се да открия значението й спрямо контекста.

Четеш ли книги от библиотеката? Да!

Защо четеш: по задължение или за удоволствие? Винаги за удоволствие!