Любомир Николов: “Фантазията е един безценен дар”
17.02.2014

За да ви припомним за обичаната Леда Милева и да ви запознаем с прекрасния Любомир Николов, на 05.02.2014 г. поставихме началото на играта “Познай героя”, посветена на персонажите от “Приказки любими в рими” – луксозна книга, събрала в себе си осем от най-обичаните приказки. Шест от тях, претворени в рими от Любомир Николов, ни понесоха на вълшебните криле на въобажението и ни припомниха очарованието на истории като “Тримата братя и златната ябълка” или “Красавицата и Звяра”.

Кой обаче е тайнственият творец, нагърбил се с нелеката задача да разкаже някои от най-прекрасните приказки в рими? С радост представяме пред вас Любомир Николов, който харесваме още от “Нови приказки от цял свят”:

Личен архивКак се казваш? Любомир Славов Николов

Кога написа първото си произведение за деца? Как ти хрумна да се занимаваш с детска литература?

За деца започнах да пиша сравнително късно. Вероятно първото ми такова произведение е фантастичният разказ “Гребенче за таласъма” – така го възприеха, макар че го бях писал за възрастни. А първата истинска приказка, която написах, беше “Кестенче”, издадена от изд. “Плеяда” през 1992 година.

Какъв мечтаеше да станеш като малък?

Понеже от най-ранна възраст ме увличаше фантастиката, исках да стана астронавт още когато тази мечта не беше популярна сред другите деца. Но някъде към пети клас твърдо разбрах, че искам да стана писател.

А за какво мечтаеш сега? 

За пътуване по света. Една от най-големите ми мечти беше да посетя Египет. Осъществих я преди 7-8 години и спомените за това пътешествие ме топлят и до днес. Посетих Рим (влюбих се в този град), Флоренция, Неапол, Виена… Сега мечтая за Париж.

Лесно ли измисляш героите си, когато пишеш детски истории?

Измислянето не е трудно. Идеите се раждат сами в най-неочаквани моменти. Важното е да ги запомниш, да ги настаниш в някое кътче от съзнанието, където те придобиват свой живот и се развиват. Оттам нататък остава само да седнеш и да пишеш – тогава те придобиват плът и кръв.

Когато превеждаш и адаптираш детски произведения, какви норми спазваш и как решаваш да „отрежеш“ или „омекотиш“ даден момент в оригиналното произведение, за да отговаря на нуждите и интересите на съвременните деца?

Досега на практика не съм се сблъсквал с този проблем. Всички детски произведения, с които съм работил, са жизнерадостни и не се нуждаят от някаква сериозна промяна. Но въпросът за характера на приказките е много сериозен и Толкин го е разгледал много подробно в есето си „За вълшебните приказки”. Истината е, че не бива да лишаваме приказките от „страшния” елемент. Децата изпитват инстинктивно влечение към него, защото изпитват свой, простичък детски катарзис когато отмине моментът на вживяването и страшното се окаже „на ужким”. А и така придобиват първия си опит за смелост и самообладание. Разбира се – пак Толкин го казва – има приказки, които са твърде зловещи дори за възрастните. Например приказката на братя Грим „Хвойновият храст”*. Силно бих се поколебал да предложа на децата приказки от този сорт и най-вероятно мястото им е само в академичните издания.

* Ако ви интересува – погледнете http://narvi.zavinagi.org/?p=1509.

Едно от новите произведения на книжния пазар е луксозното издание на „Приказки любими в рими“, събрало в себе си както познатите произведения на Леда Милева, така и твои адаптации в мерена реч на някои от най-обичаните детски приказки. Коя от приказките в книгата представляваше най-голямо предизвикателство за теб и коя е твоята любимка? Кое бе най-голямото предизвикателство и кое – най-голямото удоволствие в творческия процес?

Най-голямото предизвикателство беше самото начало. Идеята, че мога да превърна в стихове тези приказки, познати на големи и малки. А ако говорим за трудност – най-трудното беше да концентрирам големия обем на приказките в тясната рамка на стихотворната форма. Да отсееш по-маловажното, запазвайки в същото време фабулата непокътната – това наистина се оказа тежка задача, но и възнаграждение само по себе си.

В този смисъл най-сериозно предизвикателство се оказа „Тримата братя и златната ябълка”, донякъде и „Маша и мечока”. Колкото до най-голямото удоволствие – то беше да видя някои от стиховете истински гладки като речни камъчета, шлифовани от водните струи. От приказките най-любима ми е „Косе Босе” заради детското в нея. Но ако говорим изобщо за сборника, няма съмнение, че първото място заема „Работна Мецана”.

Доколко римите правят познатите приказки нови, по-истински и по-разбираеми?

Римите имат това предимство, че позволяват приказката по-лесно да се запомни – и да се повтаря по много пъти. А повторението позволява на детето да осмисли по-дълбоко цялостната история, да вникне в нея, да я обикне… и да жадува за нови и нови приключения на духа.

Имаш ли си любимо стихче от „Приказки любими в рими“?

Да, началото на „Тримата братя и златната ябълка”:

“Живяло семейство със скромен имот:

къщурка, геран и градина за плод.

Вълшебно дърво расло в тази градина,

то раждало ябълки всяка година.”

Коя е приказката от детството ти, която е оставила най-траен спомен в паметта ти? 

От детството си помня няколко приказки, които са ме впечатлили най-силно: японската „Дядото на цветята”, руската „Василиса Премъдра” и „Татунчо и Татунка на Луната” от Николай Фол.

А най-любимата книга или автор? 

Много е трудно да се каже, но има две книги, които съм препрочитал много и много пъти: „От Земята до Луната” на Жул Верн и „Едем” на Станислав Лем.

Коя е любимата ти приказка днес?

Една от най-хубавите приказки, които изобщо съм чел някога, е „Шивачът от Глостър” на Беатрикс Потър. А от приказките за възрастни бих поставил на първо място „Коледна песен” на Дикенс и „Листо от Дребносръчко” на Толкин. И разбира се, невъзможно е да се отрече мястото на „Мечо Пух” нейде на върха отвъд всички класации.

Защо според теб трябва да се четат приказки на децата? 

Фантазията е един безценен дар. Тя дава основа на творческото и нестандартното мислене, а този тип мислене помага както за успехи в живота, така и за намиране на решение в трудна ситуация. Много ми беше харесала една съвременна екранизация на „Хиляда и една нощ”, където халифът събра мъдрост от приказките и тази мъдрост го спаси на няколко пъти от най-страшни заплахи. Освен това приказките поднасят в концентрирана и достъпна форма вековните народни представи за добро и зло, за истина и лъжа, за морал и безчестие. Така те неусетно постигат далеч по-добър резултат, отколкото формалните наставления и поучения.

Какво мислиш за тенденцията да се обявяват за вредни класическите детски приказки, в които има някакво насилие или жестокост, и да се редактират до “по-безобиден” вид?

Категорично съм против. Вече засегнах този въпрос малко по-горе. Смятам, че не можем и не бива да отглеждаме децата под стъклен похлупак. Рано или късно те ще се сблъскат с грозното в живота. Нека да знаят, че го има. И нека вярват, че доброто има сили да победи, когато хората разчитат един на друг. Защото, както е казал поетът Джон Дън, никой човек не е остров, затворен в себе си.

——————————–

Любомир Николов е известен писател, преводач и редактор, превел произведения като “Властелинът на пръстените” и “Децата на Хурин” на Дж. Р. Р. Толкин, “То” на Стивън Кинг и много други. Известен е и с псевдонима Колин Уолъмбъри, под който твори първите български книги-игри. Авторът има множество разкази зад гърба си, както и няколко романа, а за “Десетият праведник” получава и Читателската награда за най-добър роман на десетилетието през 1999 г.




FACEBOOK КОМЕНТАРИ

Вашият коментар