„В нощната кухня“ – сладкиш за ценители
Прочиташ за минути, осмисляш до мръкване. Що е то? Резултати от класиране за детска градина. Или книга на Морис Сендак.
Сендак е носител на многобройни отличия – „Калдекот“ за топ американска картинна книга, „Ханс Кристиан Андерсен“ за най-добра детска книга въобще, „Лора Ингълс Уайлдър“ за цялостно творчество и пр. и пр. Достатъчно е да познаваме две негови заглавия, за да се уверим, че освен илюстратор с неподражаем стил, той е психолог под прикритие и явен почитател на вихреното въображение.
Толкова по-добре за нас, търсещите не просто актуалност, а и оригиналност на книгите, които предлагаме на децата си.
„В нощната кухня“ (изд. „Лист“) разказва историята на Мики, момченце, събудило се посред нощ от силен шум. Намерил източника на шума, Мики се забърква в чудата история (и в един кекс), получава опасна мисия и спасява кожите на тримата славни пекари. Като бивша професионална пекарка се възторгнах от звуците, огласили страниците, и си припомних всички онези начини да бъркаш, кълцаш, дърпаш, обираш, разбиваш, удряш, тласкаш, мажеш, дупчиш, ръсиш, месиш околния свят. Сюжетът е сън, пълен с пара, звънтеж и сладки ухания, насечен от възклицания и закачливи надписи – като „Горе луната!“ върху бурканчето с мая! Страхотно е, че детайлите в картината са преведени, в случая те допълват и подсилват действията на героя (вж. „шампион“, „чудо“, „лее се“).
И като заговорихме за превод: В ада на преводачите има специално място, предвидено за Морис Сендак. „В нощната кухня“ следва любимата му формула – малко думи, много смисли. А както можем да се досетим, късият и специфичен текст е капризно нещо, готово да се сгромоляса при най-леката неравност. За щастие, окото на Стефан Русинов не трепва – преводът е достоен, може би най-добрият възможен. Естествено е част от каламбурите да изпадат по пътя от един език към друг – например в епизода, в който Мики се гласи да вземе мляко „както си знае“ (Mickey way), но не откъде да е, а от Млечния път (Milky way). Винаги е добре да пазим запис с прочит на оригинала – за да имаме още един повод да се възхитим на гениалността на писателя и изкусността на преводача.
„В нощната кухня“ се харесва на малките деца, но е истинско угощение за опитните читатели.
Да вземем бурканите със сладко, високи колкото сгради, и техните покриви от накрайници на инструменти. Като в „Супер игра за умни деца“ на Джоан Стейнър! И макар да е подвъпросно дали Сендак е черпил идеи точно от нея, той все пак съвсем не се скъпил на препратки. Композиционната рамка на „В нощната кухня“ заема от „Малкия Немо“ на Уинзор МакКей. За прототипи на тримата пекари използва тези от „Sunshine Krispy Crackers“, а чрез лицата им овековечава чертите на комика Оливър Харди.
И още: Възгласът на Мики „Кукуригууу!“ е чаровно намигване към „Питър Пан“, детето в тестото – към „Макс и Мориц“. Както става ясно, приликите с действителни лица и събития е неслучайна. Ако ви се е сторило, че епизодът с пещта е чист намек за Холокоста, не сте се излъгали – в свое интервю пред Public Radio през 2006 г. авторът споделя, че е скрил в сместа и свидетелства за преживелите хитлеристкия режим.
„В нощната кухня“ е философска книга, но философска по релеватен към детския опит начин.
Да си спомним откритията на Мики: „Аз не съм млякото и млякото не е аз.“, „Аз съм в млякото и млякото е в мен.“. Евентуалните читатели, също като Мики, са във възрастта, в която изследват границите на тялото, своя пол и своята сексуалност. Сендак е яростно критикуван, че рисува своя невръстен герой без пижама – но за едно дете подобни сцени са толкова нормални и необезпокоителни, колкото и физиономията на Мики, който се киска в леглото като след малка беличка или се поколебава, когато се озовава на високо, или истински се забавлява да пляска тестото с все сила по почина на образцово тригодишно.
„В нощната кухня“ е начело на своеобразна трилогия, чиято втора част е познатата у нас книга „При дивите неща“. И този път издателство „Лист“ залага на твърдите корици с обложка, плътната хартия и качествения печат – полиграфия, задминаваща дори тази на оригинала. Безценно е, че можем да срещнем подобни заглавия на български език, и то изработени с такава грижа. Задачата ни оттук-нататък е да се опитаме да ги разберем, колкото и авангардни да ни изглеждат на пръв поглед. Защото колкото повече познаваш едно нещо, толкова повече го обикваш. А тези книги заслужават да бъдат обичани.
„Бутнали във фурната тестената смес и запекли вкусен Мики-кекс.“
Приятен апетит!
