Сюзан Колинс: „Бих поканила на вечеря Рипред, защото ще разкаже най-интересните истории“

Представяме ви интервю на нашумялата писателка Сюзан Колинс, посветено на обичаната от малки и големи поредица “Подземни хроники”. Вижте какво мисли писателката за героите, които създава с такава лекота и любов, за техните премеждия, търсения и приключения. Какво е отношението й към паяците, плъховете, хлебарките и прилепите? Кой герой от хрониките би поканила на вечеря и какво ще прави, ако попадне в Подземната страна, научете сега. Интервюто е взето от Джен Рийс за Scholastic – американското издателството, което публикува книгите на Колинс.

От всички места, където Грегор можеше да отиде, защо избрахте Подземната страна?

Избрах Подземната страна, защото е един огромен свят точно под Ню Йорк. Всеки може да попадне в него. Правиш един погрешен завой и изведнъж гигантска хлебарка се изправя точно пред теб. Без магия, без пътуване във времето, просто един непознат свят се крия зад вашата сушилня.

Трудно ли е да се разказва от перспективата на 11-годишно момче?

Имам много ясни спомени от времето, когато бях на единайсет. Аз имах много приятели момчета и може би затова ми беше лесно да вляза в главата на Грегор.

Приличате ли с Грегор?

Може да се каже, че с Грегор си приличаме, защото и двамата искаме да правим правилните неща, но понякога ни е трудно да ги различим. И двамата сме сменили доста пелени и не обичаме да се возим на увеселителни влакчета. Но Грегор е много по-храбър от мен.. .Ако видя плъх (дори) с нормални размери някъде из града, аз незабавно пресичам улицата.

Какво обичахте да правите най-много, когато бяхте на единайсет?

Обичах гимнастиката (като Лукса). Обичах да чета и да тичам из горите с приятели.

Много хора изпитват ужас от прилепи, плъхове, хлебарки, паяци. Трябваше ли да преодолявате страховете си, свързани с тези животни, докато пишехте?

Иска ми се да кажа, че след като проучих страшните животни, спрях да се боя от тях, но… това ще бъде лъжа. Хлебарките не са много страшни, но разпространяват микроби, затова са ми неприятни (но не много). Прилепите… тях просто ги обичам. С изключение на тези, които се настаниха на тавана на къщата ми през лятото и си устройват купони по цели нощи. Паяците все още ме плашат, но едновременно с това съм очарована от тях и мога с радост да ги гледам от разстояние. Но плъховете… не домашните, а дивите… Винаги ще имам това чувство, което смятам за здравословен страх от плъхове.

По-добра ли сте с хлебарките, прилепите, плъховете и паяци днес, след като ги превърнахте в герои в книгите си?

Не мисля, че някога съм била жестока с тези животни, но сега усещам връзка с тях, защото съм по-наясно с техните прилики с хората. Разбирам и уважавам желанието им да оцеляват, което всички живи твари притежават.

Имате ли братя и сестри, които, също като Бутс, са Ви въвличат в неприятности?

Имам две по-големи сестри и по-голям брат, които държа отговорни за всички неприятности, в които съм се забърквала, докато растях. Смятам това за свое право, понеже съм най-малкото дете в семейството.

Някога живели ли сте в Ню Йорк?

Живях в Ню Йорк шестнайсет години – от 1987 го 2003 г. Докато растях, ние постоянно се местехме, защото баща ми беше военен. Живеехме най-вече в източната половина на САЩ и в Европа.  И аз като Грегор знам какво е чувството да си чужденец.

Ако трябва да отидете в Подземната стран, какво и кого ще вземете с Вас?

Бих взела всички фенерчета и батерии, които намеря. Също няколко бутилки вода и шоколад, защото аз не обичам да пътувам без тези две неща. Ще облека удобни дрехи и маратонки, в случай че ми се наложи да тичам.

Съпругът ми би се справил страхотно в Подземната страна, защото е много добър в кризисни ситуации, но не бих го взела със себе си, защото искам да остане с децата ни, за да знам, че са в безопасност. (Забележете! Той каза, че не би ме взел в Подземната страна, защото не съм добра в извънредни ситуации и постоянно съм щяла да го карам да спира и да пита за посоката. Прав е.)

Мисля, че ще взема моя добър приятел Кристофър Сантос с мен, защото той общува лесно, пътува много и се справя добре на чужди места. Също така, той никога няма да направи шумни, злобни забележки за същества, които могат да вкарат човек във всякакви неприятности.

Моята първа работа ще бъде да се сприятеля с прилепи, защото, нека бъдем честни, без прилеп вероятността да свършиш като нечий обяд е огромна.

Случвало ли Ви се е да се изгубите и да търсите пътя до дома?

Постоянно. Имам ужасно чувство за ориентация. Чувствам се изгубена всеки път, когато напусна дома си. За щастие, хората обикновено са много мили и ме упътват, когато ги помоля за помощ.

Мислите ли, че е предопределено да бъдете писател или сама сте избрала професията си?

Аз… нямам идея как да отговоря на този въпрос. Може би ще трябва да отида в някоя пещера и да медитирам или нещо от рода, за да получа просветление и най-вероятно и след това няма да зная отговора.

Ако можехте да поканите един от героите на “Подземни хроники” на вечеря с Вашето семейство, кого ще изберете? Какво ще сготвите и какво ще го попитате?

Бих поканила Рипред на вечеря, защото мисля, че ще разкаже най-интересните истории. Ще сервирам скариди в сметанов сос, защото това е любимото му ястие. И само за да го дразня, ще му кажа, че трябва да ползва салфетка или няма да получи десерт. Рипред ще използва салфетката, защото за десерт ще има страхотна шоколадова торта, а той обича храната. Но се обзалагам, че ще ме гледа възмутено през цялото време.

Ще го попитам за семейството му и какво е да си плъх и да живееш сам в Мъртвата земя. Рипред понякога се промъква до Горната земя, така че ще го попитам и за мнението му за Ню Йорк. След вечеря ще играем Скрабъл.

Разкажете ни за войната, воюващите и оцеляването, които присъстват в книгите Ви наред с по-забавните моменти.

Грегор попада в един фантастичен свят, но реално той играе главната роля в една история за войната. Почти веднага след като пристига в Подземната страна, той е разпознат като Воина от пророчествата и е призован да предприеме серия от военни мисии.  Така например, в първата книга, “Грегор Горноземеца”, той отива в територията на врага, за да спаси военнопленник, който се оказва собственият му баща. В следващите книги Грегор се сблъсква с още по-сложни мисии и е изправен пред по-непосилни въпроси. Борбата за оцеляване и невъзможните решения са в основата на цялата поредица.

Превод: Цветомира Дукова