Пионери на компютърното програмиране
Днешното дигитално поколение приема компютрите за даденост и не може да си представи живота без тях. В действителност те не са създадени толкова отдавна. Предлагаме ви кратко пътешествие назад във времето, за да научите как са изглеждали „прабабата” и прадядото” на днешните компютри и кои са техните създатели.
Първият предшественик на компютъра бил всъщност тъкачен стан, известен като стана на Жакард по името на своя създател. През 1801 г. френският тъкач и търговец Жозеф Мари Жакард изобретява механичен стан, който може да бъде програмиран да създава различни шарки с помощта на дървени перфокарти.
Няколко десетилетия по-късно, през 30-те години на 19-ти век британският математик Чарлз Бабидж създава Аналитичната машина – изчислителна машина с големината на къща, задвижвана от шест парни двигателя. Подобно на стана на Жакард, Бабидж също предвиждал да използва перфокарти за програмиране на чудовищната машина. Поради различни причини тя така и не била конструирана в реални размери, а останала само във вид на проект. Въпреки това благодарение на иновативните си решения професор Чарлз Бабидж често е считан за бащата на компютърната наука.
През 1833 година професор Бабидж се запознава с Ада Лъвлейс – 17-годишна високо образована девойка, която го впечатлява като изключителен математик. Двамата започват да водят кореспонденция по математически и логически въпроси и стават дългогодишни приятели. Ада е възхитена от Аналитичната машина и окуражава професора да продължи работата си по нея.
Самата Aда Лъвлейс има изключително интересна биография: тя е единственото законно дете на Лорд Байрон, един от най-влиятелните британски поети. Тъй като родителите ѝ не са в добри отношения, майка ѝ прави всичко възможно тя да получи образование, максимално отдалечено от заниманията на баща ѝ и неговата „лудост“. А какво подтиска по-ефективно поезията от математиката, нали ? 
През 1843 г. Aда Лъвлейс влиза в историята, като прави превод от френски на статията на италианския инженер Луиджи Менабрия, посветена на Аналитичната машина на Бабидж. Към превода тя добавя свои подробни бележки, три пъти по-дълги от оригиналната статия. В една от бележките описва алгоритъм, с помощта на който Аналитичната машина би могла да пресмята уравнения на Бернули. Тъй като се счита, че това е първият алгоритъм, писан за изчислителна машина, Aда Лъвлейс е сочена за първия компютърен програмист в света.
Основната заслугата на Графиня Лъвлейс (както е титлата ѝ по съпруг) се състои в това, че вижда ползата от изчислителната машина (т.е. бъдещите компютри) отвъд обикновените пресмятания. Така например записките ѝ разкриват, че тя е изследвала взаимовръзки между математиката и музиката и е виждала потенциал в използването на Аналитичната машина за създаване на музика.
Aда Лъвлейс и Чарлз Бабидж са главни герои в очарователния графичен роман на Сидни Падуа „The Thrilling Adventures of Lovelace and Babbage“ („Вълнуващите приключения на Лъвлейс и Бабидж“). Той ни отвежда в алтернативна реалност, в която двамата построяват Аналитичната машина и я използват за създаване на икономически и математически модели, воюване с граматическите грешки и разбира се, борба срещу престъпността в името на Лондон и науката 
На името на Aда Лъвлейс е кръстен езика за програмиране ADA на американското Министерство на отбраната.
В наши дни, ако компютърното програмиране беше държава, щеше да бъде на трето място в света по многобройност на езиците. На първо място е Папуа Нова Гвинея с 836 местни наречия, на второ се нарежда Индонезия с над 700 преди Нигерия с над 500 езика. Езиците за програмиране, които включват вече излезлите извън употреба и текущите са 698 на брой. Добър повод да благодарим мислено на пионерите на компютърното програмиране.
Статията е част от кампанията на „Детски книги“ Дни на книгите за програмиране за деца 2017 от 17 до 21 май. Следете сайта за още ревюта и интересни материали и не пропускайте да насърчите детето си да се включи в конкурса за Scratch анимация.
Преведе и адаптира: Яна Кръстева