Приказките, и по-точно българските народни приказки, неизменно са сред първите четива на начинаещите читатели. Те се изучават в училище, присъстват и в задължителните списъци за четене през лятото. Този задължителен елемент често убива радостта от четенето, а на мен като родител ми се иска да избегна това.
Поредицата „Мога да чета сам!” (изд. Златното пате) може да бъде чудесен помощник при запознаването на малките читатели с българските приказки без те да се възприемат като досадни. 
Всяка от книжките съдържа по една съвсем кратка и една по-дълга приказки, което позволява избор според свободното време и настроението на децата. Някои от тях са на наши класически детски автори (като Ангел Каралийчев, а други са умело адаптирани от Галина Златина.
Шрифтът е едър, присъстват и традиционните илюстрации, чиято стилистика на мен лично вече ми е втръснала, но се възприема добре от децата и техните баби и дядовци.
Книжките от 1 до 5 събират както едни от най-популярните български приказки (Златното момиче, Косе Босе, Нероден Петко, Който не работи, не трябва да яде), така и някои по-малко известни (Безценното камъче, Според мястото и мярата, Кумчо Вълчо сватбар, Лявото око на царя, Лисицата и таралежът, Чорба от камъчета).
За ползите от четенето на приказки не смятам за необходимо да ви убеждавам. Само ще ви напомня да ги използвате като повод за разговор с децата – за поуките, за ценностите, а вероятно и за малко разяснения на думи и действия, които не са им познати от тяхното ежедневие.
Автор: Лора Филипова
