Кой стои зад книгите за мумините: Теодора Джебарова

Докато четем книги и се наслаждаваме на интересните истории, разказани в тях, обикновено не се замисляме как приключенията на принцеси, мумини или други невероятни същества достигат до нас. А истината е, че без труда на преводачите едва ли бихме могли да се докоснем до текста на световноизвестните автори, творили на своите собствени езици. Когато четенето върви крайно увлекателно, когато се потапяме в историята и всичко си е на мястото, значи преводачът е наистина добър. Такъв пример за истински силен превод са и трудовете на Теодора Джебарова.

Тя е родена през 1924 г. в София. До 5-годишна възраст живее в родния си град, а след това пребивава и учи в различни европейски градове – Виена, Хамбург, Стокхолм, Берлин – поради работата на баща й. В резултат на този начин на живот, Теодора научава немски, шведски, френски и английски езици. През 1942 г. семейството й окончателно се завръща в България.

Бъдещата именита преводачка завършва Художествената академия в София. В следващите няколко години не се занимава с художествен превод. Първата преведена от нея книга е „Кон-тики” на норвежкия изследовател Тур Хейердал. Интересите й са основно към шведската и финландската, детската и приключенската литература, което личи и от нейната работа като преводач.

Oт книгите на Туве Янсон за мумините, в превод на Теодора Джебарова са „Невидимото дете” (две издания – от 1978 г. и 2008 г.) и „Омагьосана зима”, за които ще прочетете съвсем скоро авторски ревюта в „Детски книги“.

С нейна помощ до българските деца, а и техните родители, са достигнали също и великолепните детски книги на Астрид Линдгрен – „Емил от Льонеберя”, „Жив е още Емил от Льонеберя”, „Нови пакости на Емил от Льонеберя”, „Ние, децата от Шумотевица”, „Расмус и скитникът”. Неин е и преводът на първата книга от световноизвестната поредица на Джоан Роулинг – „Хари Потър и философският камък”, както и четири книги от серията „Поредица от злополучия” на Лемъни Сникет.

През 1994 г. Теодора Джебарова получава наградата „Артур Лундквист” за своя принос в популяризирането на шведската литература и култура в България.

* Информацията за Теодора Джебарова се базира на книгата „Преводът – лица и маски. Книга 2“ на Емил Басат.