Един работен ден на младшия книжар: Стефи Камишева

Стефи Камишева бе сред одобрените кандидати в инициативата „Стани книжар в Orange за един ден“. Ето какви са нейните впечатления от работния й ден като младши книжар в една от софийските книжарници от веригата Orange, които тя сподели в блога си.

„Днес, 29 август 2016, беше денят, в който аз бях младши книжар в Orange center в Бизнес парка. Нямате представа колко ми беше забавно и интересно, но за това пиша тук – за да ви разкажа за моето прекрасно пътешествие в света на книгите.
Нека започна от самото начало: беше един съвсем обикновен летен ден, когато получих съобщение от мама за кампанията на Orange „Стани книжар за един ден“. Погледнах линка, който ми прати и идеята много ми допадна. Единственото, което ме притесни беше това, че трябваше да напиша мотивационно писмо. Но имах късмет, че майка ми беше до мен, за да ме окуражава. Не след дълго написах и го изпратихме. Толкова се вълнувах, всеки ден си проверявах пощата, за да видя дали имам писмо. И тогава дойде този съдбовен ден, в който най- сетне видях, че съм получила писмото. Стисках палци да ме повикат на интервю и веднага щом видях поканата, направо изкипях от радост и побързах да споделя новината с мама.
В деня на интервюто имах възможност да се запозная с Деси – организатор на това събитие и да разкажа повече за себе си и за книгите, които обичам да чета. В началото бях много притеснена, но когато тя се появи, усмивката и благият й глас ми подействаха отпускащо и успокояващо. Изключително много се зарадвах, когато разбрах, че ме е одобрила за младши книжар и с нетърпение чаках първия си работен ден – 29 август.
Когато той настъпи бях едновременно много притеснена и много развълнувана. Но още когато минах през вратите на книжарницата Orange в Бизнес парка и сложих тениската и баджа се почувствах по- уютно. Старшите книжари ме посрещнаха с удоволствие и ми разказаха за работата си. Аз нямах партньор – бяхме само аз и старшите книжари, както и Деси. Когато подредих рафта с любимите си книги, дойде първият клиент, когото обслужих. От този момент нататък ми беше по–лесно. Наистина ми беше много интересно да препоръчвам книги на хората и да им помагам, в това което търсят. Дали е фантастика, книга за възрастни или нещо по-детско за подарък, нямаше значение.
Старшите книжари ме научиха за подредбата на книгите и как да работя с програмата за намирането им. Разбрах също така, че работата на книжаря никак не е толкова лесна, колкото смятах, защото той трябва дори да не е чел някоя книга да каже на клиента какво да очаква, за каква възраст е подходяща и дали евентуално ще му хареса, трябва да намери точно това, от което той се нуждае.
По време на престоя ми в книжарницата успях да се запозная и с Вал от www.detskiknigi.com по доста интересен начин. Тя влезе в книжарницата под прикритие като клиент, когото аз обслужих и тя много се впечатли от мен. Тя също беше много мила и предразполагаща, дори ме покани да пиша ревюта за нейния сайт.
Аз реших да остана цял ден в книжарницата, защото наистина ми хареса много и искрено се забавлявах и искам да кажа на децата, които още не са се включили в кампанията, че задължително трябва да опитат. Аз исках да остана дори още, но трябваше да си ходим. Но все пак си тръгнах щастлива с новата си книга „333 любопитни тайна за деца“ (която вече преполових и силно препоръчвам) и подаръците, които получих. Така завърши моят прекрасен първи работен ден.“